Саргон Велики

Тази статия е за акадския цар. За асирийския цар вижте Саргон I (Асирия).

---

Саргон Акадски или Саргон Велики (на акадски: Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“) е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е. На власт е между 2371 и 2316 г. пр.н.е. и е основател на Акадската династия. Той става влиятелен член за владетелското обкръжение в Киш, след което убива царя на града и узурпира трона преди да започне завладяването на Месопотамия. В началото историците го упоменават като Саргон I, но това спира след откриването на документи, споменаващи за асирийски цар на име Саргон (днес упоменаван като Саргон I).

Саргон Велики
цар на Акад
Бюст на акадски владетел, XXIII-XXII век пр.н.е., Ниневия. Най-верояно изобразява Саргон, но е възможно да показва и внука му Нарамсин
Роден	XXIV век пр.н.е. Азупирану, Ирак
Починал	XXIII век пр.н.е. Акадска империя
Управление
Период	ок. 2371 – 2316 пр.н.е.
Други титли	цар на Киш, Лагаш, Ума, Урук; повелител на Шумер, Елам, Мари и Ярмут
Семейство
Деца	Енхедуана
Саргон Велики в Общомедия

Огромната империя на Саргон се простира от Елам до Средиземно море, включвайки в себе си Месопотамия, части от днешните Иран и Сирия, а вероятно и Мала Азия и Арабския полуостров. Той управлява от новата столица Акад (Агаде), която според Списък на шумерските царе той построява (или вероятно само преустройва), на левия бряг на река Ефрат. Понякога се изтъква като първият владетел в писаната история, създал многонационална и централно управлявана империя, макар че на шумерските царе Лугал-Ане-Мунду и Лугал-Заге-Си също се приписва тази заслуга. Династията му управлява Месопотамия около век и половина.

Произход и издигане до властта

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Създаване на Акадското царство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Войни на северозапад и на изток

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Последни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Наследство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Негов внук е Нарам-Син, който укрепва и подсилва Акадската империя.

Семейство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Вижте също

• Месопотамия
• Акадско царство
• Лугал

Литература

• Albright, W. F., A Babylonian Geographical Treatise on Sargon of Akkad's Empire, Journal of the American Oriental Society (1925).
• Alotte De La Fuye, M. Documents présargoniques, Paris, 1908 – 20.
• Biggs, R.D. Inscriptions from Tell Abu Salabikh, Chicago, 1974.
• Beaulieu, Paul-Alain, et al. A Companion to the Ancient near East. Blackwell, 2005.
• Botsforth, George W., ed. „The Reign of Sargon“. A Source-Book of Ancient History. New York: Macmillan, 1912.
• Cooper, Jerrold S. and Wolfgang Heimpel. „The Sumerian Sargon Legend.“ Journal of the American Oriental Society, Vol. 103, No. 1, (Jan.-Mar. 1983).
• Deimel, A. Die Inschriften von Fara, Leipzig, 1922 – 24.
• Diakonov, Igor, 'On the area and population of the Sumerian city-State', VDI (1950), 2, pp. 77 – 93.
• Frankfort, H. 'Town planning in ancient Mesopotamia', Town Planning Review, 21 (1950), p 104.
• Frayne, Douglas R. „Sargonic and Gutian Period.“ The Royal Inscriptions of Mesopotamia, Vol. 2. Univ. of Toronto Press, 1993.
• Gadd, C.J. „The Dynasty of Agade and the Gutian Invasion.“ Cambridge Ancient History, rev. ed., vol. 1, ch. 19. Cambridge Univ. Press, 1963.
• Grayson, Albert Kirk. Assyrian and Babylonian Chronicles. J. J. Augustin, 1975; Eisenbrauns, 2000.
• Hallo, W. and J. J. A. Van Dijk. The Exaltation of Inanna. Yale Univ. Press, 1968.
• Jestin, R. Tablettes Sumériennes de Shuruppak, Paris, 1937.
• King, L. W., Chronicles Concerning Early Babylonian Kings, II, London, 1907, pp. 3ff; 87 – 96.
• Kramer, S. Noah. History Begins at Sumer: Thirty-Nine „Firsts“ in Recorded History. Univ. of Pennsylvania Press, 1981.
• Kramer, S. Noah. The Sumerians: Their History, Culture and Character, Chicago, 1963.
• Levin, Yigal. „Nimrod the Mighty, King of Kish, King of Sumer and Akkad.“ Vetus Testementum 52 (2002).
• Lewis, Brian. The Sargon Legend: A Study of the Akkadian Text and the Tale of the Hero Who Was Exposed at Birth. American Schools of Oriental Research Dissertation Series, No. 4. Cambridge, MA: American Schools of Oriental Research, 1984.
• Luckenbill, D. D., On the Opening Lines of the Legend of Sargon, The American Journal of Semitic Languages and Literatures (1917).
• MacKenzie, Donald A. Myths of Babylonia and Assyria. Gresham, 1900.
• Nougayrol, J. Revue Archeologique, XLV (1951), pp. 169 ff.
• Oates, John. Babylon. London: Thames and Hudson, 1979.
• Oppenheim, A. Leo (translator). Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament, 3d ed. James B. Pritchard, ed. Princeton: University Press, 1969.
• Parrot, A. Mari, Capitale Fabuleuse, Paris, 1974.
• Parrot, A. Le temple d'Ishtar, Paris, 1956.
• Parrot, A. Les temples d'Ishtarat et de Ninni-zaza, Paris, 1967.
• Poplicha, Joseph. „The Biblical Nimrod and the Kingdom of Eanna.“ Journal of the American Oriental Society Vol. 49 (1929), pp. 303 – 317.
• Postgate, Nichol. Early Mesopotamia: Society and Economy at the Dawn of History. Routledge, 1994.
• Rank, Otto. The Myth of the Birth of the Hero. Vintage Books: New York, 1932.
• Roux, G. Ancient Iraq, London, 1980.
• Sayce, A. H., New Light on the Early History of Bronze, Man, Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland (1921).
• Schomp, Virginia. Ancient Mesopotamia. Franklin Watts, 2005. ISBN 0-531-16741-0
• Strange, John. „Caphtor/Keftiu: A New Investigation.“ Journal of the American Oriental Society, Vol. 102, No. 2 (Apr.–Jun., 1982), pp. 395 – 396
• Sollberger, E. Corpus des Inscriptions 'Royales' Présargoniques de Lagash, Paris, 1956.
• Van der Mieroop, Marc. A History of the Ancient Near East: ca. 3000 – 323 BC. Blackwell, 2006.
• Van der Mieroop, Marc., Cuneiform Texts and the Writing of History, Routledge, 1999.
• Vandersleyen, Claude. „Keftiu: A Cautionary Note.“ Oxford Journal of Archaeology. Vol. 22 Issue 2 Page 209 (2003).
• Wainright, G.A. „Asiatic Keftiu.“ American Journal of Archaeology. Vol. 56, No. 4 (Oct., 1952), pp. 196 – 212.

Външни препратки

• Новоасирийската Легенда за Саргон Архив на оригинала от 2009-09-19 в Wayback Machine.
• Black, J.A., Cunningham, G., Fluckiger-Hawker, E, Robson, E., and Zólyomi, G., „Легендата за Саргон в превод“ Архив на оригинала от 2006-09-25 в Wayback Machine. Корпус за електронно публикуване на шумерската литереатура, Oxford 1998.
• Саргон и изчезващите шумери
• Статия за Саргон в Looklex Encyclopaedia

няма

→

цар на Акад (2270 – 2215 пр.н.е.)

→

Римуш