Саръшабан (на гръцки: Χρυσούπολη, Хрисуполи, катаревуса: Χρυσούπολις, Хрисуполис, до 1925 Σαρή Σαμπάν, Сари Сабан[2]) е град в Северна Гърция, център на дем Места (Нестос). По данни от 2001 година населението на града наброява 15 678 души.

Саръшабан
Χρυσούπολη
Chrysoupoli, Greece 11.jpg
Гърция
40.9833° с. ш. 24.7° и. д.
Саръшабан
Източна Македония и Тракия
40.9833° с. ш. 24.7° и. д.
Саръшабан
Кавалско
40.9833° с. ш. 24.7° и. д.
Саръшабан
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Места
Площ 46,89 km²
Надм. височина 23 m
Население 15 678 души (2001)
Покровител Димитър Солунски[1]
Пощенски код 642 00
Телефонен код 25910
Официален сайт www.chrysoupoli.gr
Саръшабан в Общомедия

ГеографияРедактиране

Саръшабан е разположен в централната част на долното течение на река Места, в доста плодородно землище. Отстои на 25 километра източно от областния център Кавала и на 14 километра северно от Керамоти, откъдето с редовни фериботни линии се свързва с близкия остров Тасос. Край града е разположено Международното летище на Кавала „Александър Велики“. За гостите на Саръшабан е уреден музей на река Места.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Районът е завладян от османците около 1375 – 1376 година, а дотогава тук се е намирало селището Сапей. На днешното си място Хрисуполи възниква през XVII век под името Ески Саръшабан.

В края на XIX век Саръшабан е неголяма паланка център на Саръшабанската кааза на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за Саръшабан:

Център на казата е селото „Ханлар“, което е ново и се е образувало от фамилиите на правителствените чиновници и занаятчии чужденци. Това село се е избрало за център поради своето местоположение всред казата и поради важността му от търговска страна. Числото на къщите не е по-голямо от 50. Сега почнали да се заселяват от околията постоянни жители. В „Сари-Шабан“ - така наричат понякога Ханлар - има огнена воденица.[3]

Към 1900 година Васил Кънчов посочва в статистиката си („Македония. Етнография и статистика“) Сари Шабанъ като селище със 780 жители, от които мнозинството 450 турци, 180 българи и 150 власи, всички християни.[4] Всички християнски жители на Саръшабан са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 180 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи.[5] В града има много българи абаджии, калайджии и дюлгери, а Дечо Ташков притежава бакалски магазин.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война е превзет с бой от четите на Стефан Чавдаров, Асен Хадживасилев и Георги Каролеев на 2 ноември 1912 година.[7] На 11 юли 1913 година е завзет от гръцки части по време на Междусъюзническата война и след войната остава в Гърция.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 41 семейства със 185 души, като селището е смесено местно-бежанско.[8]

В 1925 година името Саръшабан – от турското sarı и личното име Шабан,[9] е сменено на Хрисуполи, златен град

ЛичностиРедактиране

Родени в Саръшабан

Побратимени градовеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 37.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 203.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 52.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 115.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187.
  10. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009