Саръшабан (на гръцки: Χρυσούπολη, Хрисуполи, катаревуса: Χρυσούπολις, Хрисуполис, до 1925 Σαρή Σαμπάν, Сари Сабан[2]) е град в Северна Гърция, център на дем Нестос (Места). По данни от 2001 година населението на града наброява 15 678 души.

Саръшабан
Χρυσούπολη
Chrysoupoli, Greece 11.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Места
Площ 46,89 km²
Надм. височина 23 m
Население 15 678 души (2001)
Покровител Димитър Солунски[1]
Пощенски код 642 00
Телефонен код 25910
Официален сайт www.chrysoupoli.gr
Саръшабан в Общомедия

ГеографияРедактиране

Саръшабан е разположен в централната част на долното течение на река Места, в доста плодородно землище. Отстои на 25 километра източно от областния център Кавала и на 14 километра северно от Керамоти, откъдето с редовни фериботни линии се свързва с близкия остров Тасос. Край града е разположено Международното летище на Кавала „Александър Велики“. За гостите на Саръшабан е уреден музей на река Места.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Районът е завладян от османците около 1375 – 1376 година, а дотогава тук се е намирало селището Сапей. На днешното си място Хрисуполи възниква през XVII век под името Ески Саръшабан.

В края на XIX век Саръшабан е неголяма паланка център на Саръшабанската кааза на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за Саръшабан:

Център на казата е селото „Ханлар“, което е ново и се е образувало от фамилиите на правителствените чиновници и занаятчии чужденци. Това село се е избрало за център поради своето местоположение всред казата и поради важността му от търговска страна. Числото на къщите не е по-голямо от 50. Сега почнали да се заселяват от околията постоянни жители. В „Сари-Шабан“ - така наричат понякога Ханлар - има огнена воденица.[3]

Към 1900 година Васил Кънчов посочва в статистиката си („Македония. Етнография и статистика“) Сари Шабанъ като селище със 780 жители, от които мнозинството 450 турци, 180 българи и 150 власи, всички християни.[4] Всички християнски жители на Саръшабан са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 180 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи.[5] В града има много българи абаджии, калайджии и дюлгери, а Дечо Ташков притежава бакалски магазин.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война е превзет с бой от четите на Стефан Чавдаров, Асен Хадживасилев и Георги Каролеев на 2 ноември 1912 година.[7] На 11 юли 1913 година е завзет от гръцки части по време на Междусъюзническата война и след войната остава в Гърция.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 41 семейства със 185 души, като селището е смесено местно-бежанско.[8]

В 1925 година името Саръшабан – от турското sarı и личното име Шабан,[9] е сменено на Хрисуполи, златен град

ЛичностиРедактиране

Родени в Саръшабан

Побратимени градовеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαρή Σαμπάν -- Χρυσούπολις
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 37.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 203.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 232 – 233.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 52.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 115.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 187.
  10. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
Дем Места (Нестос)
Саръшабан (Хрисуполи) | Аврамилия (Кобанли) | Агиос Космас (Караманли) | Ано Пондоливадо (Домашли) | Аясма (Кури) | Герондас (Бойнус Кизли) | Гравуна (Дойран) | Дамаскиния | Диалекто (Беклеме) | Дипотамос (Чялик) | Дисвато (Недерли) | Еклекто (Арапли) | Ератино (Еретли махале, Ески Саръшабан) | Заркадия (Караджилар) | Екали (Гедикли) | Елафохори (Караджова) | Керамоти (Керемидли) | Кехрокампос (Дарово) | Крини (Агалар) | Крионери (Карага махала) | Макрохори (Узункьой) | Монастираки (Решит бей) | Мунчино (Лекани) | Неа Кария (Чапранди чифлик) | Неа Коми (Еникьой) | Неос Ксериас (Ново Корудере) | Никитес (Газилер) | Парадисос (Инджес) | Паралия Аясматос | Перни (Караджакьой) | Петропиги (Кая бунар) | Пигес (Сусуркьой) | Платания (Муса махале) | Платамонас (Оладжак) | Пондоливадо (Хаджи Оглу Омбаши) | Скопос (Муратли) | Стегно (Мустафа Оглар) | Хайдевто (Хаджи Емин ага) | Хрисохори (Органджи)