Саталък Хаджи
Саталък Хаджи или Александровка, по-рядко Саталък Ходжа (на украински: Олександрівка) е село в Южна Украйна, Болградски район на Одеска област. Заема площ от 2,5 км2. Преобладаваща част от жителите са гагаузи.
| Саталък Хаджи Олександрівка | |
| — село — | |
  | |
,_%D0%B7%D0%B0%D1%85%D1%96%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D1%84%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B4.jpg) | |
  Саталък Хаджи  Саталък Хаджи | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Болградски |
| Надм. височина | 75 m |
| Население | 2457 души (2001) |
| Основаване | около 1819 |
| Пощенски код | 68713 |
| Телефонен код | +380 4846 |
| МПС код | BH / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Саталък Хаджи в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 8 километра източно от Городне и на 10 километра югозападно от Нова Иванивка.
История редактиране
В околностите на Саталък Хаджи са открити останки от късната бронзова епоха, от края на второто хилядолетие пр.н.е., както и от първите векове на нашата ера.[1]
Днешното село Саталък Хаджи е основано от преселници от българските земи на юг от Дунава преди или през 1819 година. В Указ на руския император Александър I от 29 декември 1819 година Сатылык Хаджи е посочено като селище в Измаилски окръг.[2] Смята се, че самото име на селото е топоним, останал от ногайските пастири, окончателно изселени към 1807-1809 година.[3]
В 1852 година Саталък Хаджи, което е част от Горнобуджакския окръг, наброява 642 жители.[4] В началото на ХХ век Саталык-Ходжа има 382 двора и 2508 жители. Намира се в Аккерманския уезд.[5]
През 1918-1940 и 1941-1944 година селото е в границите на Румъния. В междувоенния период в Саталък Хаджи функционира държавна болница.[6] През 1930 година селото има 3213 жители, от които 3127 - гагаузи (97,32%).[7]
Първите колхози в селото – „Нов път“ и „Победа“ са създадени през септември 1946 година.[1]
Население редактиране
Населението на селото възлиза на 2457 души(2001 г.). Гъстотата е 982,8 души/км2.
Езици редактиране
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[8]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 2457 | 100.00 |
| Гагаузки | 2191 | 89.17 |
| Руски | 105 | 4.27 |
| Български | 84 | 3.41 |
| Украински | 41 | 1.66 |
| Молдовски | 24 | 0.97 |
| Цигански | 8 | 0.32 |
| Други | 4 | 0.16 |
Бележки редактиране
- ↑ а б Александровка в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 383.
- ↑ Новаков, Савелий. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 515-518.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14-15.
- ↑ Новаков, С. З., пос. съч., с. 528.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 26.
- ↑ Judeţul Cetatea Albă
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Cetatea Albă, архив на оригинала от 9 април 2016, https://web.archive.org/web/20160409222105/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Cetatea%20Alba_1930.pdf, посетен на 14 май 2010
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)
