Сачанли
Сачанли или Съчанли или Съчънли е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Козлукебир (Ариана), област Източна Македония и Тракия.
| Сачанли | |
  Сачанли  Сачанли  Сачанли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Козлукебир |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | изселено, 0 души (1913) |
История редактиране
В 19 век Сачанли е голямо българско село в Гюмюрджинска кааза на Османската империя. До 1913 година село Сачанли си остава такова, наред със съседното село Манастир, но в Междусъюзническата война е разорено от турския башибозук и помаци от съседните села. Вследствие на това селото е обезлюдено.
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Илия Ангелов | свещеник |
| 2. Вълко Трингов | |
| 3. Стою Трингов | |
| 4. Андон Трингов | брат на Вълко и Стою |
| 5. Иван Калимерата | |
| 6. Петко Стамболията | |
| 7. Делко Делииванов | |
| 8. Делко Юлучат | |
| 9. Васил Алексиев | учител от Скопско[1] |
| 10. Сотир Илиев | |
| 11. Недю Мавродиев | |
| 12. Д. Стаматев | ръководител на комитета[2] |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 400 български екзархийски семейства.[3] След тези събития голяма част от населението се насочва към землището на град Кърджали и се установяват в сегашния квартал Гледка и близкото село Глухар.
Личности редактиране
- Родени в Сачанли
Ради Стоянов Динков, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[4]- Рафаил Каракачанов, български революционер
- Стайко Запартов, български революционер
- Христо Дамянов, български революционер[5]
Бележки редактиране
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 198.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 213.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 118, л. 138
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
Външни препратки редактиране
- Сачанли. Историческо и етнографско проучване. Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989
- Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, Стайко Трифонов (Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 1992)
- ТРАКИЙСКИЯТ СВЯТ есета, Никола Инджов
- Кампанията за признаване геноцида над българите в Османската империя
- Митринов, Г. Антропонимичната картина в с. Съчанли, Гюмюрджинска каза по данни от 1906 – 1907 година. – Дзяло, електронно списание в областта на хуманитаристиката. 2017, брой 10; ISSN 1314 – 9067.
Вижте също редактиране
- Разорението на тракийските българи през 1913 година
- Балканска война
- Междусъюзническа война
- Македоно-одринско опълчение
- Западна Тракия
- Гюмюрджинска република
- Тракийски въпрос
- Източна Македония и Тракия
- Гръцко-турска война (1919 – 1922)
- Ньойски договор
- Съюз на тракийските дружества в България
Тази статия, свързана с Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.