Света Богородица Елеуса (Нивици)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Елеуса.
„Света Богородица Елеуса (на гръцки: Παναγία Ελεούσα, Ασκηταριό Παναγίας Ελεούσας) е средновековна църква в преспанското село Нивици (Псарадес), част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.
| „Света Богородица Елеуса“ Παναγία Ελεούσα | |
 Общ изглед на църквичката в пещерата | |
 Местоположение в Преспа | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Нивици |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Архиерейско наместничество | Преспа |
| Изграждане | 1373 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица Елеуса“ в Общомедия | |
Представлява аскетска еднокорабна църквичка (аскитарий) с полукръгъл свод, иззидана в пещера, добър пример за поствизантийското изкуство. Фасадата е декорирана с имитация на керамични орнаменти в духа на старите комнинови традиции. Във вътрешността е запазен живопис от 1409/1410 година и една икона от 1452 година. Според двата надписа зографът е Йоаникий, а имената на дарителите са Сава, Яков и Варлаам, при управлението на Вълкашин в 1410 година. Крал Вълкашин обаче загива в 1371 година в Черноменската битка, а територията е в османски ръце.[1] Според други данни църквата е от 1373 година.[2][3][4][5]
Образът на патрона Света Богородица Елеуса (Милостива) е изобразен в полукръглата ниша над западната входна врата.[6] Местните наричат църквата „Свети Петър“.[7]
В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[8]
- Стенописи
-
Ктиторският надпис -
Свети Стефан -
Света Богородица -
Стенописът над вратата -
Успение Богородично -
Слизане в Ада
Бележки
редактиране- ↑ Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница // УДК. 726:27-523.42(497.774), стр. 151. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Ψαράδες // Πρέσπες, φυγή από το χρόνο. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Αρχαιολογικοί χώροι Φλώρινας // ΗΧΩ - Εβδομαδιαια Εφημερίδα Φλώρινας. Архивиран от оригинала на 2022-05-27. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ ΤΑ ΑΣΚΗΤΑΡΙΑ ΤΗΣ ΜΕΓΑΛΗΣ ΠΡΕΣΠΑΣ // Volida. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ ΕΚΕΙ ΠΟΥ Η “ΣΙΩΠΗ ΤΩΝ ΑΙΩΝΩΝ” ΑΚΟΥΜΠΑ ΤΗΝ ΙΣΤΟΡΙΑ ΚΑΙ ΤΟ ΣΗΜΕΡΑ – ΤΑ ΑΣΚΗΤΑΡΙΑ ΤΩΝ ΠΡΕΣΠΩΝ // ΤΡΙΒΩΝΙΟ. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Ангеличин-Жура, Гоце. Пештерните цркви во Охридско-Преспанскиот регион (Р. Македонија, Р. Албанија, Р. Грција). Ниш, В: „Ниш и Византија IV: зборник радова“; Симпозиум „Ниш и Византија IV“, Зборник радова IV, Ниш, 3 - 5 юни 2005. с. 401. Посетен на 14 август 2015.
- ↑ Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр. 55
- ↑ ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 20 юли 2020 г.