Света Богородица Мавровска

„Света Богородица Мавровска“ или Мавриотица (на гръцки: Ιερά Μονή Παναγία Μαυριώτισσα, Панагия Мавриотиса или Μεσονησιώτισσα, Месонисиотиса) е православен манастир край град Костур, Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4] В 1924 година църквата с параклиса „Свети Йоан Богослов“ е обявена за паметник на културата.[5]

„Света Богородица Мавровска“
Παναγία Μαυριώτισσα
Bogoroditsa Mavriotissa.jpeg
Общ изглед
Местоположение в дем Костур
Вид на храмаправославен манастир
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
Населено мястоКостур
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостур
ИзгражданеXI век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Света Богородица Мавровска“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село Маврово от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името Мавриотиса – Мавровска.[3]

КатоликонРедактиране

АрхитектураРедактиране

Църквата е изградена в 1082 година от император Алексий I Комнин (1081 – 1118). В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив. На западната страна на сграда е оформен просторен притвор, а на източната е полукръглата апсида на олтара.[4][3]

ЖивописРедактиране

 
Успение Богородично

Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дърво Йесеево и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. Във вътрешността много от стенописите на северната и южната стена на църквата са унищожени при реставрационните дейности на храма. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век (Успение Богородично, Разпятие).[1][3] Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.[1][3] Авторите на стенописите произхождат от константинополско ателие. Външните стенописи Дърво Йесеево, императори и светците Димитър и Георги, са датирани около 1260 година.[3][4]

От X век са входните резбовани дървени врати.[6]

„Свети Йоан Богослов“Редактиране

 
Входът на параклиса

Според запазения надпис 1552 година на южната стена на католикона е иззидан и изписан от зографа Евстатиос Якову с ценни стенописи параклисът „Свети Йоан Богослов“. В архитектурно отношение е малък, еднокорабен храм с дървен покрив и вход от запад. Апсидата не излиза извън източната стена. Северната му стена е и южна стена на католикона, затова и покривът му е едноскатен, влизащ под ската на този на католикона.[7]

ЛитератураРедактиране

  • Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.

БележкиРедактиране

  1. а б в Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
  2. Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.
  3. а б в г д е Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας. // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Посетен на 20 декември 2018. Архив на оригинала от 2018-12-21 в Wayback Machine.
  4. а б в Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 34. (на гръцки)
  5. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
  6. Базайтова, Ралица. Черквите на Костур. // Pravoslavieto.com.
  7. Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 97. (на гръцки)