Уикипедия

Маврово (дем Костур)

селище в Гърция, Западна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.

Ма̀врово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. В селото има Восъчен музей на фолклора и праисторията.

Маврово
Μαυροχώρι
— село —
Далечен изглед от Костур към селото.
Далечен изглед от Костур към селото.
Гърция
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Западна Македония
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Костурско
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина618 m
Население1287 души (2011 г.)
ДемонимМавровѐни
Пощенски код520 56
Телефонен код2467
Маврово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:

Общият приход за империята от селото е 6980 акчета.[3]

В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че:

„ ...околните жители, разбират само своя език, българският...[4] “

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.[5][6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:

„ На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.[9] “

Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:

„ Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.[10] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.[11] В началото на XX век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[12]

В 1901 година е изградена църквата „Света Варвара“.[5] В 1903 година Наум Темчев, пристигнал в Костурско с владиката Григорий Пелагонийски да раздава помощи на пострадалото от Илинденското въстание население, пише за Маврово: „Маврово брои около 200 кѫщи. Половината отъ тѣхъ сѫ христпански. Христианитѣ говорятъ гръцки и български. То­ва село силно се влияе отъ града“.[13]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[16] На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.[17]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Маврово е обозначено като българско селище.[18]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.[19] През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287[20][21] или според други данни 72 семейства с 320 души.[22]

Селото традиционно произвежда жито и тютюн.[21]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маврово има 100 къщи славяни християни, 12 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 120 къщи турци.[23]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[24] “

В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[25]

Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война.[21] След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),[26] но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.[27]

Прекръстени с официален указ местности в община Маврово на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Паравица[28] Παραβίτσα Милиес Μηλιές[29] местност ЮИ от Маврово и З от Горенци[28]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 854[21] 1026[21] 1065[21] 1272[21] 1177[21] 1244[21] 1104[21] 1372[21] 1387[21] 1409 1287

ЛичностиРедактиране

 
Хрисос Бивулас
Родени в Маврово
  •   Константинос Папаставрос, гръцки андартски капитан
  •   Константинос Тараванис (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер и водач на чети[30]
  •   Леонидас Мавровитис (1873 - 1958), гръцки общественик и андартски деец, кмет на Костур
  •   Спиро Ставрев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина[31]
  •   Томас Радзос (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[30]
  •   Филипос Пецалинкос (р. 1950), гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент
  •   Хрисос Бивулас (Χρυσός Μπίβουλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред на разположение на Герман Каравангелис от 1903 до 1912 година, след избухването на Балканската война е доброволец в четата на Георгиос Катехакис (Рувас) и е тежко ранен в дясната ръка в 1913 година[30]
Други

ЛитератураРедактиране

  • Παπασταύρος, Χρυσόστομος. Το Μαύροβο και η Ιστορία του. Καστοριά, Δήμος Μακεδνών, 2002.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.
  4. ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  5. ↑ а б Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163. (на гръцки)
  6. ↑ Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 юни 2015.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111.
  9. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 149. (на руски)
  10. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 250.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  13. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 49.
  14. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633, 861.
  17. ↑ Ο εθνομάρτυρας δάσκαλος του Μαυροχωρίου Καστοριάς Διαμαντής Μαντόπουλος. † 1912. // Φως της Καστοριάς, 19 февруари 2013. Посетен на 28 юли 2015.
  18. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm, посетен на 2008-02-08 
  20. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm, посетен на 2008-02-08 
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  22. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  23. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  24. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  25. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  26. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  27. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  28. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  29. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  30. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маврово_(дем_Костур)&oldid=11718566“.