Маврово (дем Костур)
Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.
Ма̀врово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 1409 жители. В селото има Восъчен музей на фолклора и праисторията.
Маврово Μαυροχώρι |
|
---|---|
— село — | |
Далечен изглед от Костур към селото. |
|
Страна |
![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Костур |
Географска област | Пополе |
Надм. височина | 618 m |
Население | 1409 души (2001) |
Пощенски код | 520 56 |
Телефонен код | 24670 – 74 |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река, която в миналото е заблатявала целия район.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:
Маврово, средата на XV век | ||
---|---|---|
Номер | Име | Бележка |
1. | Папа Киряк | |
2. | Дуко | |
3. | Павло | |
4. | Стамат | |
5. | Паско | |
6. | Михо | |
7. | Сърдан | |
8. | Васо | |
9. | Стане | |
10. | Никола | |
11. | Нико | |
12. | Богдан | |
13. | Михос | |
14. | Яно | |
15. | Михал | |
16. | Яно | |
17. | Тодор | |
18. | Димо | |
19. | Янос | |
20. | Михал | |
21. | Михо | |
22. | Мано | |
23. | Михо | |
24. | Петро | |
25. | Райкос | |
26. | Джуркос | |
27. | Томо | |
28. | Яно | |
29. | Георги | |
30. | Васил | |
31. | Никола | |
32. | Торник | |
33. | Тодор | |
34. | Стайко | |
35. | Петру | |
36. | Стамат | |
37. | Яно | |
38. | Васо | |
39. | Никола | |
40. | Йован | |
41. | Драгиня | |
42. | Станислав | |
43. | Стайко | |
44. | Гюрко | |
45. | Михо | |
46. | Яно | |
47. | Никола | |
48. | Тодор | |
49. | Димитри | |
50. | Стайко | |
51. | Мелко | |
52. | Гин | |
53. | Станиша | |
54. | Нико | |
55. | Димос | |
56. | Куман | |
57. | Пройо | |
58. | Димо | |
59. | Яно | |
60. | Стайо | |
61. | Новак | |
62. | Йорко | |
63. | Стойко | |
64. | Койо | |
65. | Стамат | |
66. | Бардо | |
67. | Никола | |
68. | Васо | |
69. | Мелко | |
70. | Мавро | |
71. | Яно | |
72. | Филип | |
73. | Димос | |
74. | Стоян | |
75. | Мано | |
76. | Йорги | |
77. | Краислав | |
78. | Кортуш | |
79. | Дуйо | |
80. | Милчо | |
81. | Йорко | |
82. | Добри | |
83. | Димо | |
84. | Йорко | |
85. | Димос | |
86. | Глигур | |
87. | Добри | |
88. | Яно | |
89. | Павел | |
90. | Папа Яно | |
91. | Васо | |
92. | Райко | |
93. | Мартин | |
94. | Владо | |
95. | Никола | |
96. | Стайко | |
97. | Васо | |
98. | Тодор | |
99. | Алекса | |
100. | Дабижив | |
101. | Стоян | |
102. | Тодор | |
103. | Коста | |
104. | Грубан | |
105. | Падарос | |
106. | Мара | вдовица |
107. | Кала | вдовица |
108. | Ирина | вдовица |
109. | Тодора | вдовица |
110. | Тодора | вдовица |
111. | Кала | вдовица |
112. | Кала | вдовица |
113. | Илина | вдовица |
114. | Гира | вдовица |
115. | Кала | вдовица |
Общият приход за империята от селото е 6980 акчета.[3]
В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че:
„ | ...околните жители, разбират само своя език, българският...[4] | “ |
Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.[5][6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.[8]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:
„ | На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.[9] | “ |
Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:
„ | Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.[10] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.[11] В началото на XX век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[12]
В 1901 година е изградена църквата „Света Варвара“.[5]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15] На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.[16]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.[17] През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287[18] или според други данни 72 семейства с 320 души.[19]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:
„ | Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[20] | “ |
В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[21]
Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война. След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),[22] но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.[23]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 854 души
- 1920 – 1062 души
- 1928 – 1065 души
- 1940 – 1272 души
- 1951 – 1177 души
- 1961 – 1244 души
- 1971 – 1104 души
- 1981 – 1372 души
- 1991 – 1387 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Маврово
- Константинос Папаставрос, гръцки андартски капитан
- Константинос Тараванис (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер и водач на чети[24]
- Леонидас Мавровитис (1873 - 1958), гръцки общественик и андартски деец, кмет на Костур
- Спиро Ставрев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина[25]
- Томас Радзос (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[24]
- Филипос Пецалинкос (р. 1950), гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент
- Хрисос Бивулас (Χρυσός Μπίβουλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред на разположение на Герман Каравангелис от 1903 до 1912 година, след избухването на Балканската война е доброволец в четата на Георгиос Катехакис (Рувас) и е тежко ранен в дясната ръка в 1913 година[24]
ЛитератураРедактиране
- Παπασταύρου, Χρυσοστόμου. Το Μαύροβο και η ιστορία του, 2002
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαύροβον – Μαυροχώρι
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.
- ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
- ↑ а б Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163.
- ↑ Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 юни 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 149.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 250.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633, 861.
- ↑ Ο εθνομάρτυρας δάσκαλος του Μαυροχωρίου Καστοριάς Διαμαντής Μαντόπουλος. † 1912.. // Φως της Καστοριάς, 19 февруари 2013. Посетен на 28 юли 2015.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαυροχώριον - Κέλετρον
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κέλετρον - Μαυροχώριον
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.