Маврово (дем Костур)

селище в Гърция, Западна Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.

Ма̀врово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. В селото има Восъчен музей на фолклора и праисторията.

Маврово
Μαυροχώρι
— село —
Далечен изглед от Костур към селото.
Далечен изглед от Костур към селото.
Гърция
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Западна Македония
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Костурско
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 618 m
Население 1287 души (2011 г.)
Демоним Мавровѐни
Пощенски код 52056
Телефонен код 2467

ГеографияРедактиране

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:

Общият приход за империята от селото е 6980 акчета.[3]

В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че:

„ ...околните жители, разбират само своя език, българският...[4] “

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.[5][6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:

„ На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.[9] “

Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:

„ Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.[10] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.[11] В началото на XX век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[12]

В 1901 година е изградена църквата „Света Варвара“.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15] На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Маврово е обозначено като българско селище.[17]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.[18] През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287[19][20] или според други данни 72 семейства с 320 души.[21]

Селото традиционно произвежда жито и тютюн.[20]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маврово има 100 къщи славяни християни, 12 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 120 къщи турци.[22]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[23] “

В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[24]

Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война.[20] След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),[25] но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.[26]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 854[20] 1026[20] 1065[20] 1272[20] 1177[20] 1244[20] 1104[20] 1372[20] 1387[20] 1409 1287

ЛичностиРедактиране

 
Хрисос Бивулас
Родени в Маврово
  •   Константинос Папаставрос, гръцки андартски капитан
  •   Константинос Тараванис (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер и водач на чети[27]
  •   Леонидас Мавровитис (1873 - 1958), гръцки общественик и андартски деец, кмет на Костур
  •   Спиро Ставрев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина[28]
  •   Томас Радзос (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[27]
  •   Филипос Пецалинкос (р. 1950), гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент
  •   Хрисос Бивулас (Χρυσός Μπίβουλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред на разположение на Герман Каравангелис от 1903 до 1912 година, след избухването на Балканската война е доброволец в четата на Георгиос Катехакис (Рувас) и е тежко ранен в дясната ръка в 1913 година[27]

ЛитератураРедактиране

  • Παπασταύρος, Χρυσόστομος. Το Μαύροβο και η Ιστορία του. Καστοριά, Δήμος Μακεδνών, 2002.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.
  4. ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  5. ↑ а б Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163.
  6. ↑ Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 юни 2015.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111.
  9. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 149. (на руски)
  10. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 250.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633, 861.
  16. ↑ Ο εθνομάρτυρας δάσκαλος του Μαυροχωρίου Καστοριάς Διαμαντής Μαντόπουλος. † 1912.. // Φως της Καστοριάς, 19 февруари 2013. Посетен на 28 юли 2015.
  17. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. ↑ „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm, посетен 26 юли 2007 
  19. ↑ „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm, посетен 26 юли 2007 
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  22. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  23. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  24. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  26. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  27. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маврово_(дем_Костур)&oldid=10914896“.