Маврово (дем Костур)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.

Ма̀врово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 1409 жители. В селото има Восъчен музей на фолклора и праисторията.

Маврово
Μαυροχώρι
— село —
Далечен изглед от Костур към селото.
Далечен изглед от Костур към селото.
Гърция
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Западна Македония
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 618 m
Население 1409 души (2001)
Пощенски код 520 56
Телефонен код 24670 – 74

ГеографияРедактиране

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река, която в миналото е заблатявала целия район.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:

Общият приход за империята от селото е 6980 акчета.[3]

В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че:

„ ...околните жители, разбират само своя език, българският...[4] “

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.[5][6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:

„ На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.[9] “

Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:

„ Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.[10] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.[11] В началото на XX век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[12]

В 1901 година е изградена църквата „Света Варвара“.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15] На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.[16]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.[17] През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287[18] или според други данни 72 семейства с 320 души.[19]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[20] “

В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[21]

Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война. След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),[22] но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.[23]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 854 души
  • 1920 – 1062 души
  • 1928 – 1065 души
  • 1940 – 1272 души
  • 1951 – 1177 души
  • 1961 – 1244 души
  • 1971 – 1104 души
  • 1981 – 1372 души
  • 1991 – 1387 души

ЛичностиРедактиране

 
Хрисос Бивулас
Родени в Маврово
  •   Константинос Папаставрос, гръцки андартски капитан
  •   Константинос Тараванис (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер и водач на чети[24]
  •   Леонидас Мавровитис (1873 - 1958), гръцки общественик и андартски деец, кмет на Костур
  •   Спиро Ставрев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина[25]
  •   Томас Радзос (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[24]
  •   Филипос Пецалинкос (р. 1950), гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент
  •   Хрисос Бивулас (Χρυσός Μπίβουλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред на разположение на Герман Каравангелис от 1903 до 1912 година, след избухването на Балканската война е доброволец в четата на Георгиос Катехакис (Рувас) и е тежко ранен в дясната ръка в 1913 година[24]

ЛитератураРедактиране

  • Παπασταύρου, Χρυσοστόμου. Το Μαύροβο και η ιστορία του, 2002

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαύροβον – Μαυροχώρι
  2. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.
  4. ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  5. ↑ а б Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163.
  6. ↑ Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 юни 2015.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  9. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 149.
  10. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 250.
  11. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  12. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  14. ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633, 861.
  16. ↑ Ο εθνομάρτυρας δάσκαλος του Μαυροχωρίου Καστοριάς Διαμαντής Μαντόπουλος. † 1912.. // Φως της Καστοριάς, 19 февруари 2013. Посетен на 28 юли 2015.
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  18. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  19. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  20. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  21. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαυροχώριον - Κέλετρον
  23. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κέλετρον - Μαυροχώριον
  24. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маврово_(дем_Костур)&oldid=9996158“.