Света Параскева (Енидже Вардар)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.

„Света Параскева“ (на гръцки: Άγιας Παρασκευής) е православна църква в южномакедонския град Енидже Вардар (Яница), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия.[1][2][3]

„Света Параскева“
Άγιας Παρασκευής
Карта
Местоположение в Енидже Вардар, Пела
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоЕнидже Вардар
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияВоденска, Пелска и Мъгленска
Архиерейско наместничествоЕнидже Вардар
Тип на сградатабазилика
ИзгражданеXV век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм

История редактиране

Църквата е построена през XV век като джамия, вероятно мавзолей на някой от наследниците на Евренос, описан от Евлия Челеби, като направен от големи камъни. В 1947-1948 година архимандрит Никандър Папайоану, собственик на парцела и на сградата, превръща джамията в църква.[4][5] В 1951 година той дарява храма, аязмото и целия парцел на Воденската и Пелска митрополия. Църквата функционира като манастир около четиридесет години и има помощни помещения и конаци. От октомври 1995 година храмът е енорийска църква, а до него има гробище.[5]

До храма е построена нова по-голяма църква.

Църквата е обявена за исторически паметник на 13 юни 1990 година.[4]

История редактиране

Оригиналната сграда е предната част на днешната църква – осмоъгълна постройка, типична за мавзолеите от XV век, с 3,5 m дължина на стената и 7 m височина на купола. По-късно служи за манастир. Направени са архитектурни изменения и е построена камбанария на мястото на разрушеното минаре.[2] Изписването е дело на зографите Карлас, Вирон и Аврамидис.[1][2] Иконите са дело на монаси от манастира „Свети Дух“ в Оропос.[3]

Бележки редактиране

  1. а б Ιερός ναός Αγίας Παρασκευής // Η πόλη μας. Посетен на 12 септември 2016.
  2. а б в Γιαννιτσά - η πρωτεύουσα του κάμπου // Τσακήλι. Посетен на 12 септември 2016.
  3. а б Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα // с. 42. Посетен на 16 януари 2020 г.
  4. а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/9835/222/25-4-1990 - ΦΕΚ 355/Β/13-6-1990 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 20 октомври 2014.
  5. а б Πασχούδη, Μαρία Χρ. Από τις Καρυές Ανατολικής Ρωμυλίας στα Γιαννιτσά (Ιστορία – Πνευματικός βίος). Διπλωματική εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2010. с. 75.