Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“ е недействаща църква от ХIV век, намираща се в село Балша.

„Света Петка“
Старата и новата църква в непосредствена близост
Карта
Местоположение в Столична община
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБалша
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Тип на сградатаеднокорабна, едноапсидна църква
ИзгражданеХIV век
Статутнедействащ храм
Състояниеконсервирана, нереставрирана

Обща информация редактиране

Църквата се намира на високо, видимо място в непосредствена близост до центъра на Балша. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод, който е рухнал. През 1939 г. е посетена от проф. Кръстьо Миятев. Още тогава той я е заварил в много лошо състояние. Покривът е бил рухнал, но стенописите са били в по-добро състояние, което му е позволило да направи подробна схема на вътрешната декорация на храма.[1] Църквата е построена от камъни, като на места се срещат и тухли, за които се предполага, че са от намиращата се в непосредствена близост римска крепост.[2] В църквата не е останал никакъв възпоменателен надпис, който би могъл да осветли произхода и историята ѝ.

Описание редактиране

 
Запазен стенопис в окаяно състояние

Пред църквата личат очертанията на стени, няколкото реда камъни показват, че в някакъв момент е имало и притвор. Входът на църквата е насочен на запад и около него личат останки от стенописи. Вътрешната дължина на наоса е 5,50 m, а широчината е 4,85 m. Осветявала се е от прозорци от южната страна и такъв над апсидата. В стените личат четири ниши.

В храма се срещат разхвърляни и нехарактерни за района кръстове. Те имат формата на келтски кръстове и по тях има изрисувани интересни символи.

Църковният олтар представлява каменен къс с правилни пропорции. От дясната му страна се забелязва ниша, по която личат запазени стенописи и която е оформена като втори олтар. По южната стена на църквата се забелязват изображения на светци и добре запазена част от стенопис. Църквата е била изцяло изписана отвътре, но днес са останали силно увредени фрагменти от стенописи.

До старата църквна през 1920 г. е изграден действащият храм на селото, наречен също „Света Петка“. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Миятев, Кръстьо, „Старинни църкви в Западна България“, ИАИ, т.XIII, 1939 г., стр.228-235.
  2. Църква „Света Петка“ // Guide Bulgaria. Посетен на 22 октомври 2021 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.