Света Петка (Богьовци)
„Света Петка“ е възрожденска българска православна църква в костинбродското село Богьовци. Част е от Софийската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]
„Света Петка“ | |
Колаж от стенописи | |
Местоположение | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Богьовци |
Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
Епархия | Софийска |
Архиерейско наместничество | Софийско |
Изграждане | 1852 г. |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
„Света Петка“ в Общомедия |
История редактиране
Църквата е построена в 1852 година. В архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна сграда с двускатен покрив. В 1882 година храмът е разширен на запад, а интериорът решен с полуцилиндричен свод.[1] Изписана е в 1882 година от Михаил и Христо Благоеви. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.[3][4][1]
Съборът в Богьовци се провежда на 14 октомври – Петковден, който е патронният празник на храма „Света Петка“.
-
Ктиторът Гълаб Петров
-
Архангел Михаил взима душата на богатия
-
Кръщение Христово и Св. св. Константин и Елена
-
Рождество Христово
-
Целувката на Юда
-
Пилат измива ръцете си
-
Разпятие Христово
Бележки редактиране
- ↑ а б в Пресконференция за туристическото бъдеще на църква „Св. Петка“ с. Богьовци // Община Костинброд. Посетен на 9 септември 2019 г.
- ↑ Населени места // Община Костинброд. Посетен на 9 септември 2019 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 69, 177.