Свети Георги (Агиос Василиос)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Георги“ (на гръцки: Ναός Αγίου Γεωργίου) е възрожденска църква в лъгадинското село Агиос Василиос (Айвасил), Гърция, част от Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия.[1]
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 Местоположение в Сухо | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Агиос Василиос |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Лъгадинска, Литийска и Рендинска |
| Архиерейско наместничество | Лъгиновско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
Църквата е гробищен храм, разположен в източната част на селото. До построяването на „Успение Богородично“ е и енорийски храм на селото. Построена е в XIX век.[1]
В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика с дървен покрив. На изток има шестоъгълна апсида, иззидана от дялан варовик с по пет слепи арки в две зони една над друга. В зидарията на храма са вградени различни сполии – релефи, керамика, архитектурни елементи. Ъглните са от дялани камъни. В нишата на протезиса има стенопис, изобразяващ Дейсис. Стенопис има и отвън в нишата над западната врата, както и на северната стена.[1] След изграждането на „Успение Богородично“ повечето от преносимите икони са прехвърлени в нея. В „Свети Георги“ не остават почти никакви елементи от оригиналната украса освен четири преносими икони.[2] В „Успение Богородично“ има 21 преносими икони и 19 стари книги.[2]
В 1978 година е подменен покривът на църквата.[2]
В 1983 година църквата е обявена за паметник на културата.[2][3]
- Икони от храма
-
„Свети Димитър“, 79 Χ 99.
Ο ΑΓΙΟΣ ΔΗΜΗΤΡΙΟΣ. Иконата е надживописана -
„Свети Георги“, 77 Χ 99.
ΑΓΙΟΣ ΜΕΓΑΛ. ΓΕΩΡΓΙΟΣ. Иконата е надживописана -
„Свети Атанасий“, 77 Χ 99.
Ο ΑΓΙΟς ΑΘΑ/ΝΑCΙΟς. Иконата е надживописана. -
„Свети Николай“, 58 Χ 79 Χ 2,5.
Ο ΑΓΙΟΣ ΝΙΚΟΛΑΟς
ΙΣ ΧC
ΜΗ(ΤΗ)Ρ Θ(ΕΟ)Υ. Иконата е надживописана
Бележки
редактиране- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. X. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. X. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1Φ34/21646/474/4-5-1983 - ΦΕΚ 344/Β/16-6-1983 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 11 юни 2018.[неработеща препратка]