Свети Димитър (Боймица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
„Свети Димитър“ (на гръцки: Άγιος Δημήτριος) е православна църква в градчето Боймица (Аксиуполи), Гърция, част от Гумендженската, Боймишка и Ругуновска епархия.[1][2][3]
| „Свети Димитър“ Άγιος Δημήτριος | |
 Старата църква „Свети Димитър“ отвън | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Боймица |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Гумендженска, Боймишка и Ругуновска |
| Архиерейско наместничество | Боймица |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1859 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
В 1843 година османските власти позволяват на боймичани да построят църква в селото и веднага започва изграждането на храма „Свети Димитър“, завършен в 1859 година.[4]
Сградата има общите характеристики на църквите от региона на Македония в XIX век и принадлежи към вида на трикорабните базилики. След заселването на гърците бежанци в Боймица в 1922 година е разширена на запад. Вътрешните ѝ размери са 24,40 х 9,65 m. Девет чифта колони разделят църквата на три кораба, като последната двойка е зад иконостаса. След удължаването на църквата на запад, трем остава само на юг. Нишите на диаконикона и протезиса се вписват в дебелината на източната стена, а нишата на олтара е полукръгла и отвътре и отвън. Храмът има три входа, два на юг и един на запад. Само южният е оригинален и в нишата над него има част от фреска на светеца покровител. Зидарията е от речни камъни, като ъглите са от дялани правоъгълни каменни блокове.[1]
От особен интерес е вътрешността на църквата. Тя е изписана между 1860 и 1862 година от известния зограф Маргаритис Ламбу от Кулакия. Таваните имат ярки цветове и геометрични форми. Фронтовете на аркадите имат наивни стенописи със сцени от живота на Христос. Владишкият трон и амвонът са резбовани и изписани с ярки цветове Южно от църквата има кула камбанария.[1] В храма има икони на Авраам Папандреу (1852) и Дамянос Георгиу (1869, 1871, 1873), на кулакийския зограф Николаос Константину и на Димитър Вангелов от Петрово.[5]
В 1981 година църквата е обявена за паметник на културата под надзора на Девета ефория за византийски старини към Министерството на културата.[1][6]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г 12. Ιερός ναός Αγίου Δημητρίου Αξιούπολης // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Архивиран от оригинала на 2014-08-09. Посетен на 24 юни 2014.
- ↑ Αξιούπολη, Ι.Ν. Αγίου Δημητρίου // Enjoy Kilkis. Архивиран от оригинала на 2021-06-20. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Εκκλησίες που έχουν κηρυχτεί μνημεία // Στα Πλάγια Παιονίας. Посетен на 17 февруари 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Αξιούπολη // www.hellenica.de. Архивиран от оригинала на 2014-05-04.
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/76086/1797/9-12-1981 - ΦΕΚ 775/Β/22-12-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-14. Посетен на 23 октомври 2014.