Свети Димитър (Калапот)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
„Свети Димитър“ (на гръцки: Ιερά Μονή Αγίου Δημητρίου Πανοράματος) е манастирска църква край село Калапот (Панорама), Гърция, част от Зъхненската и Неврокопска епархия.[1][2][3][4][5]
| „Свети Димитър“ Ιερά Μονή Αγίου Δημητρίου | |
 Фреска на Св. св. Кирил и Методий с изтрити надписи на български език, държащи кирилицата, която също е заличена | |
 Местоположение в Просечен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Калапот |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Зъхненска и Неврокопска |
| Тип на сградата | кръстокуполен храм |
| Изграждане | 1865 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Манастирът е разположен на три километра западно от селото, на плато сред склоновете на Сминица (Меникио). До него води частично запазен калдаръмен път.[5] Освен католиконът от манастирския комплекс не е оцеляла никаква друга сграда.[1]
История редактиране
Църквата е построена в 1865 година според надписа върху мраморна плоча над източния прозорец[6] със средства на каазата.[7] В 1952 година в манастира умира последният монах – игуменът Дионисий.[2]
Архитектура редактиране
В архитектурно отношение представлява еднокорабен кръстокуполен храм от тип разпространен между XVI – XIX век на Атон и другаде на Балканите.[1] Апсидата е изпъкнала на изток. На западната и на част от южната страна има трем.[5][3] Външните повърхности на църквата са напълно лишени от декорация. Куполът е висок с осмостенен барабан, който се поема от страничните стени, без никаква друга подкрепа.[1] Две двойки колони отделят олтарното пространство от наоса, а други две отделят наоса от притвора. Притворът е покрит с напречен свод. Тремът първоначално е отворен, с колони, а по-късно е затворен. Покрите е с ниски арки, които почиват върху стената. Храмът има два входа, един от западната и един от южната страна и тесни правоъгълни прозорци от северната, южната и източната страна. Триетажната камбанария е оформена на входната ос на запад.[5]
Църквата е иззидана от речен камък и правоъгълни мраморни блокове по ъглите. От релефни мраморни блокове са и свододете над отворите. Тухли има само в дъгите, които украсяват барабана на купола.[6]
В интериора са запазени иконостасните икони, резбован владишки трон и резбовани проскинитарии.[1] Резбованият иконостас е почти с височината на сградата.[5] Царските икони на Христос Вседържител, Богородица, Свети Димитър и Свети Йоан Предтеча са датирани 1866 година и са на Йеремия от Мелник,[5] докато иконата на свети Николай и свети Харалампий е датирана 1872 година, дарена е от Атанас Апостолов от Просечен и е подписана от Стерги Георгиев.[8]
Стенописите покриват всички вътрешни повърхности[6] и са от края на 1874 година,[2] като надписите са на български. Когато районът попада в Гърция в 1913 година, надписите са заличени.[1] В апсидата е изобразена Света Богородица Ширшая небес, а в купола Христос Вседържител с четиримата евангелисти и пророци в барабана.[6]
В купола има полилей с надпис:
| „ | Ο ΠΟΛΛ ΥΕΑΙΟΣ ΟΥΤΟΣ ΑΦΙΕΡΩΘΗ / ΤΗ ΕΝ ΚΑΛΑΠΟΤΙΩ ΙΕΡΑ ΕΚΚΛΗΣΙΑ ΤΟΥ ΑΓ. / ΑΗΜΗΤΡΙΟΥ ΠΑΡΑ ΤΙΝΩΝ ΑΝΩΝΥΜΩΝ ΕΥ / ΣΕΒΩΝ ΧΡΙΣΤΗΑΝΩΝ ΤΩΝ ΧΩΡΙΩΝ ΤΣΑ / ΡΤΣΙΣΤΑ ΚΑΙ ΕΛΕΣΝΙΤΣΑΣ ΔΗΜΗΣΑΡΙΟΥ / ΕΙΣ ΜΝΗΜΟΣΥΝΟΝΑΥΤΩΝ ΚΑΙ ΤΩΝ ΓΟΝΕΩΝ[3] | “ |
- Стенописи в църквата
-
-
-
-
-
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Ιερά Μονή Αγ. Δημητρίου Πανοράματος // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-10-18. Посетен на 17 октомври 2014. (на гръцки)
- ↑ а б в Μονή Αγίου Δημητρίου Πανόραμα – Δράμας // e-CITYmap DRAMA. Архивиран от оригинала на 2014-10-18. Посетен на 17 октомври 2014. (на гръцки)
- ↑ а б в Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014. (на гръцки)
- ↑ Δαδάκη, Σταυρούλα. Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου // Δήμος Προσοτσάνης. Архивиран от оригинала на 2015-11-07. Посетен на 21 декември 2015. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е Δήμος Προσοτσάνης. Εκδηλώσεις και Δρώμενα 2018. σ. 16. (на гръцки)
- ↑ а б в г Δήμος Προσοτσάνης. Εκδηλώσεις και Δρώμενα 2018. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
- ↑ Δήμος Προσοτσάνης. Εκδηλώσεις και Δρώμενα 2018. σ. 16 - 17. (на гръцки)