Сминица или Смилица или Смила или Змийница или Серски Боздаг или Малък Боздаг (на гръцки: Μενοίκιο, Меникио, катаревуса: Μενίκιον, Меникион, стари форми Μποζ Όρος, Μενοίκιον Όρος, както и Μπουζ Νταγ и Μπόζ Ντάγ за северния дял) е планина в северната част на Гърция. Планината е разположена в Егейска Македония и по нея минава границата между демите Сяр и Просечен.[1][2]

Сминица
Μενοίκιο
Поглед към планината от Алиботуш. Отзад вляво в далечината – масивът на Кушница планина
Поглед към планината от Алиботуш. Отзад вляво в далечината – масивът на Кушница планина
41.1522° с. ш. 23.7442° и. д.
Местоположение на картата на Сярско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхКарагьоз гьол
Надм. височина1963 m
Сминица в Общомедия

Имена редактиране

 
Високите части на Сминица в района на връх Карагьоз гьол

Според Йордан Н. Иванов името Сминица произхожда от името на растението смин, (Helichrysum arenarium) и топонимична наставка. Формата Смила според него не е известна в местните говори.[3] Петър Коледаров нарича връзка на името със смолените,[4] но според Иванов това е неоснователно.[3] Обликът Змийница се среща във Веркович,[5] Кънчов и във всички карти и изследвания. Той е продукт на народна етимология и се свързва със змия.[3]

Най-високият ѝ връх е Карагьоз гьол - 1963 m.[1] Традиционното, старо име на върха е Карагьоз гьол по името на едноименната местност под върха. Произлиза от Karagöz, черноок, вид риба и göl, блато, езеро.[6] Гръцкото име на върха Мавромата (Μαυρομμάτα) е превод на турското - черни очи. По време на българското управление в Сярско през 40-те години на XX век, върхът е преименуван на Варовитец. Името произхожда от прилагателното варовит от вар, както в околните села наричат камъка бигор и топонимична наставка -ец.[7]

Според гръцки сведения името Меникио е средновековно - Όρος Μενοικεύς или Όρος του Μενοικέως.[1]

Географска характеристика редактиране

Положение, граници, големина редактиране

Планинският комплекс е разположен в източната част на Сярско, североизточно от едноименния град Сяр (Серес), на границата с Драмско. Разпростира се на югоизток от планината Шарлия (Врондос, Ляля), от която е разделена от проход на 1000 m, откъдето започват противоположните потоци Карвунорема и Дяволската река (Дяволо рема).[1] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углис.[8] Отделен е от планинския масив Щудер (Агиос Павлос) от Калапотския проход (860 m) и долината на река Панега (Ангитис). Състои се от три основни дяла: северен Карагьоз гьол или Боздаг, централен Копаница (Поликорфос) и южен Сминица, който дава името на цялата планина.[1]

Геоложки строеж редактиране

Почти цялата планина е изградена от шисти[1] и мрамори.[9][1] В ниските части има песъчливи терциерни наслаги и наносни конуси. [9] Характерни за планината са множеството долини и оврази, които съществуват на голяма надморска височина в централния му дял.

Флора и фауна редактиране

Планината над 1200-1400 m надморска височина е обезлесена, гола и представлява една от най-пустинните планини на Балканския полуостров. Планината с обширната си дъбова гора е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260004) и е определена като орнитологично важно място (019). Също така и долината на Дяволската река, в която е Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е част от Натура 2000 (1260009).[1]

Върхове редактиране

Име Име Височина Местоположение и бележки
Карагьоз гьол, Боздаг Μαυρομάτα, Καραγκιόζ Γκιολ, Μποζ Νταγ 1963 m[1] в централната част
Скордим Απότομο, Σκόρδιμ, Σκόρδιουμ 1762 m[1]
Аргач Αργάτς 1381 m[1] гола чука С от Клепушна[10]
Юрта Αυγό, Γούρτα, Γιούρτα 1064 m[1]
Желяно Γαρούφα, Ζελιάνο 1212 m[1]
Γερακοβούνι 1740 m[1]
Долен Орманджик Δασάκι, Κάτω Ορμαντζίκ 1500 m - 1400 m[1]
Διαβατό 1080 m[1]
Дорт Бургас или Беш Таш Δύσβατο, Ντορτ Μπουργκάς 1840 m[1]
Синделик Θαμνοτόπι, Συντελίκ, Σίντελικ 1952 m[1]
Сойка Θολή Κορυφή, Σόϊκα [1] 1068 m[11]
Камбер Καμπέρα, Καμπέρ 1400 m - 1300 m[11]
Стефан Κόκκινη Πέτρα, Στεφάνι 1371 m[11]
Бунаник Κοκολίτσι, Μπουνάνικ 1067 m[11]
Κοριτσάμπελι 1210 m[11]
Добро поле[12] Κορυφή Καλλιπόλεως, Ντοπροπόλ 1203 m[11] високопланинско пасище и влъх Ю от Карлъково, името е от това, че е равно и с богата паша[12]
Кула Κούλα, Καλούν Παπρά 1678 m[11]
Κούσκουρας 1624 m[11]
Керезгери Κρανιά, Κερέζγερη 1100 m[11]
Голомбар, Голумбар, Гулумбар[13] Κρατητήριο, Γκολαμπάρο, Γκόλα Μπάρο 1097 m[11] името е с архиаичен произход, производно от голъѫбъ, гълъб и късна наставка -арь; народна етимология свързва името с голо бърдо, но хребетът не е бърдо, а планинска верига, чиято най-висока част е била обрасла с вековна букова гора[13]
Кривидол Κρίβιδο 1107 m[11]
Тулумбар Κυδωνιές, Τουλουμπάρι 1238 m[11]
Суджа Λόφος, Σουτζά Λόφος 1129 m[11]
Μαγγάνι 1300 m - 1200 m[11]
Μαντήλι, Κάρπα 1903 m[11]
Карамандра Μαύρη Στάνη, Καραμάνδρα 1607 m[11]
Курусу Μαυροκέφαλος, Κουρουσού 1045 m[11]
Буланък Бара[14] Μαυροκορφή, Μπουλανίκ Μπάρα, Μπάρα 1128 m[11] мочурлива местност и връх ЮЗ от Мъклен;[14] името идва от турското bulanık, мътен[15]
Черна поляна Μαυροπουλιάνα 1280 m - 1100 m[11]
Бабина гора Μεγάλη Κορυφή, Μπαμπίνα, Γκόρα Μπάμπινα, Μπάμπινα Γκόρα 1299 m[11] дълъг хребет Ю от Горно Броди[16]
Μενοίκιο 1454 m[11]
Ортабаир Μεσοκορφή, Ορτά Μπαΐρ 1000 m[11] името е от турското orta, среден,[17] гръцкото име има същото значение
Аргатлар Ξέφαντο, Αργατλάρ 1455 m[11]
Οξυά, Άγιος Δημήτριος 1342 m[11]
Аяз Παπά Σωληνάρι, Αγιάζ Λόφος 1225 m[11]
Беш Таш Πεντάπετρο, Μπες Τας 1820 m[11]
Πλατύκορφο 1146 m[11]
Копаница Πολύκορφο, Μούχλιανη, Κοπάνιτσα 1256 m[11]
Торбица, Турбица Ποτίστρα, Τορπίτσα/Τουρπίτσα 1200 m[11]
Каин бунар Πουρνάρια, Καΐν Μπουνάρ 1080 m - 1000 m[11]
Каин Προφήτης Ηλίας, Καΐν Λόφος 1261 m[11]
Сиври Σιβρί Λόφος 1100 m[11]
Славополяна Σλαβοπουλάκια 1010 m[11]
Спанакли Σπανακοκορυφή, Σπανακλή 1567 m[11]
Σταχτιές Πέτρες 1440 m - 1300 m[11]
Пилафтепе Στρογγυλό, Πιλάφ Τεπέ 1023 m[11]
Στρογγυλοβούνι 1180 m[11]
Таушантепе Ταουσάν, Ταουσάκ Λόφος/Τεπέ 1340 m[11] СЗ от Карлъково[18]
Поляна Τρίκορφο, Πολιάνα 1000 m[11]
Сари Татарак Φαλακρό, Σαρή Ταταράκ 1080 m[11]
Φλόγα, Τσαλούμι, Γιαλούμι 1313 m[11]
Хартовица Χαρτοβίτσα 1000 m - 900 m[11]
Χελώνα 680 m[11]
Αετόβραχος 700 m[11]
Ташлък Αμπέλια, Τασλίκ 518 m[11] И над едноименния пролом Ташлък[2]
Βραχώδες, Κάσσι 980 m[11]
Балбаир Βυθός, Μπαλ Μπαΐρ 980 m - 900 m[11]
Камила Γκαμήλα, Γερμανικό 921 m[11] голо бърдо до Ктиторовата пещера при Лакос[19]
Шейтантепе Διάβολος, Σαϊτάν Λόφος/Τεπέ, Σατάν Λόφος 773 m[11]
Каратепе Δρυότοπος, Καρά Λόφος 822 m[11]
Επίμηκες 740 m - 600 m[11]
Зъхна Ζίχνα 655 m[11]
Кючюккуле Καστράκι, Κιουτσούκ Κουλέ 740 m[11]
Бююккуле Κάστρο, Μπουγιούκ Κουλέ 800 m[11]
Κατσικάκι 920 m[11]
Корита Κορίτα 905 m[11]
Κορυφή 607 m[11]
Кучкари Κουτσικάρι 851 m[11]
Градище Κτισμένο, Γκραντίσνος 929 m[11]
Магила Μαγίλα 900 m[11]
Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε m[11]
Въртол, Въртоля, Куманце Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε 805 m[11] ниви и извор З от Криводол, на синора с Горенци;[20] името Въртоль, Въртоля, обозначава пропаст и е близко по значение с въртоп;[21] името Куманци насочва към кумани, свързвани с гагаузите в селото[20]
Караорман Μεγάλο Δάσος, Καρά Ορμάν 848 m[11]
Черешова Μύτες, Τσερίσοβα 963 m[11]
Липова Μύτη, Λίποβα 900 m - 800 m[11]
Чаталка Πέταλο, Τσατάλκα 960 m - 949 m[11]
Σαμαρούδι 820 m[11]
Гумища Στρογγυλό, Γκούμιστα 700 m[11]
Тумби Τούμπες 780 m[11]
Чардак Τσαρδάκι 680 m[11]
Чукла, Чуклата[22] Τσούκλα 736 m[11] чука ЮИ от Клепушна, името прозлиза от чука с епентеза на л[22]
Чукла, Буха Τσούκλα, Μπούχα 707 m[11] чука ЮИ от Криводол,[23] името прозлиза от чука с епентеза на л[22]
Чукла Τσούκλα 483 m[23] чука З от Грачен,[23] името прозлиза от чука с епентеза на л[22]
Равика Ύψωμα Αβραμίδη, Ραβίκα 761 m[11]

Туризъм редактиране

Изкачването до върха може да стане от селището Карлъково (Микрополи, 300 m), като се мине покрай два заслона (8+8 места за спане) на 820 m, през платото Света Богородица Кастаниотиса на 1070 m, през горската служба в местността Авхенас за около 4-5 часа. Изкачването може да стане и от Серския манастир (300 m) за около 4 часа.[11]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 422. (на гръцки)
  2. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
  4. Коледаров, Петър. Народностният състав на Драмско до края на XIX в. // Известия на Института за история Χ. София, Българска академия на науките, 1962. с. 153.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 107, 135.
  7. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 88.
  8. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  9. а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
  10. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 70.
  11. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 423. (на гръцки)
  12. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  13. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
  14. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84.
  15. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
  16. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  17. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
  18. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 203.
  19. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
  20. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  21. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 94.
  22. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 720.
  23. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.