Свети Димитър (Мирково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
„Свети Димитър“ е възрожденска православна църква в пирдопското село Мирково, България.
| „Свети Димитър“ | |
 | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Мирково |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Ловчанска |
| Архиерейско наместничество | Пирдопско |
| Изграждане | 1834 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
История
редактиране
Църквата е построена в 1834 година и преустрена в 1894 година.[1] Според Асен Василиев в 1850 година стенописите и иконите в църквата са изпълнени от дебранина Давид Георгиев. В 1894 година обаче стенописите са замазани.[2] Запазени са в женската църква и аркадата.[3] Иконите в храма са добре изпълнени.[2] Иконата на свети Харалампий е подписана „Ктиторъ годподинъ Харалампiѧ Нончувъ: правецъ Давид Геѡргиевъ; въ лѣто 1866 чума“. От Давид Георгиев е и престолното разпятие в същия храм с подпис „Рука Двду 1857“. Същият подпис има и на изображението на Архангел Михаил на олтарната врата с дата 1850.[4] След проведената в 2004 година реставрация на храма в църквата са възстановени много повече стенописи, но няма датиращи надписи. По стилови белези стенописите от емпорията и аркадата са на Давид Зограф, но има и от втори майстор, вероятно на негов ученик, което е косвено указание, че са изписвани през втората половина на ХІХ век.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 20.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 574.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 839.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 575.