Отваря главното меню

Мирково е село в Западна България. То е административен център на Община Мирково, Софийска област, включваща селата Бенковски, Брестака, Буново, Илинден, Каменица, Мирково, Плъзище, Преспа, Смолско, Хвърчил и Черковище.

Мирково
Общи данни
Население 1643 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 63,385 km²
Надм. височина 715±1 m
Пощ. код 2086
Тел. код 07182
МПС код СО
ЕКАТТЕ 48324
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Мирково
Цветанка Йотина
(СДС)
Мирково в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Мирково е разположено в полите на Стара планина, в западната Златишко-Пирдопска котловина, 63 км източно от София по т.нар. Подбалкански път. Освен с автомобил е достъпно с железопътен транспорт и редовни автобусни линии от Централна автогара-София до село Антон. На север от селото се издига старопланинският връх Баба. Мирково е изходен пункт за хижа „Чавдар“ и хижа „Мургана“.

ИсторияРедактиране

На територията на село Мирково съществуват следи от поселения от дълбока древност. В местността „Могила“, на 3,5 км южно от Мирково, са открити следи от неолитно селище. В местностите „Денината плоча“, „Ортова“, „Уста“, „Яламовото тепе“ и „Хрисковата плоча“ са намерени останки от тракийски селища. Местността „Арамудере“ в землището на селото крие гробница от римско време. Близо до селото, в местността „Таушаница,“ е разположено раннохристиянско светилище. Край Мирково са открити и ценни паметници от Средновековието – църквата „Св. Георги“ от XII – XIII век, както и останки от крепост, охранявала прохода за Етрополе в местността „Градище“.

Най-ранните споменавания на село Мирково (или Миркува) се съдържат в османските регистри от 1430 и 1751 г.

През 1825 г. по време на българското Възраждане е открито килийно училище в селото. Жители на село Мирково участват в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев и Георги Бенковски. Тридесет и осем мирковчани се включват в Руско-турската Освободителна война.

През 1878 г. Иван Радов Маслев открива в селото първата пивоварна фабрика в България; през 1883 г. фабриката е преместена в София на „Солни пазар“.

През 1884 г. е основано „Мирковско научно дружество ’Искра’“, а през 1908 - читалище „Просвета“. През 1909 г. те се сливат в читалище „Христо Ботев“.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество ’Орало’“; през 1914 г. се създава кредитна кооперация „Пчела“ като приемник на „Орало“.

ПоверияРедактиране

  • Етимология

Стари поверия гласят, че името на селото идва от жител на селото на име Мирко, който е бил болярин. Друго предание гласи, че името идва от сключен мирен договор между турци и българи, за съвместно съжителство в селото (Мирково = Мир се кове).

  • Лековито кладенче

Според стари предания водата от лековитото кладенче, намиращо се в близост до река Мирковчица, има свойството да лекува проблеми с очите при изплакване.

Културни и исторически забележителностиРедактиране

 
Църквата „Св. Великомъченик Димитрий“
  • Църква „Св. Великомъченик Димитрий“, построена през 1834 г. от майсторите Минко и Дело; иконите са дело на Давид Георгиев, преселник от Дебърско,[1] Иванчо Неделков и Иван Стоянов Зографски от 1850-1860 г.; една от малкото църкви в България с позлатено кубе.
  • Читалище „Христо Ботев“, функциониращо. В обновената му сграда се помещават библиотека и киносалон.
  • Малък паметник с параклис към него в центъра на селото, в близост до площад Хармана, увековечава жертвите, дадени от мирковчани в Руско-турската Освободителна война.
  • На площад Разкола е издигнат монумент в памет на жертвите, дадени от селото по време на антифашистката съпротива.
  • Дом на миньора „Св. Иван Рилски“, построен с подкрепата на основния работодател в района – „Елаците-Мед“ АД, открит през 2006 г. от президентът на Република България Георги Първанов.

СъбитияРедактиране

 
Село Мирково

В село Мирково има няколко ежегодни събора. Най-известният от тях е Кукерският събор, който се провежда всяка година на Сирни заговезни. Жителите на селото и общинската администрация активно участват в подготовката и провеждането на събора. По традиция мъжете от селото се преобличат в кожи, украсени с чанове. В нощта на Сирни заговезни из селото се палят огньове. Жителите на селото прескачат пламъците и въртят над главите си своеобразни факли, т.нар. оратници, за здраве и за да прогонят злите духове.

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

„80 години от първата българска кооперация село Мирково“, издателство „Отечествен фронт“, София, 1970 г.

РелигииРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Гергова, Иванка. Зограф Данаил Щиплията. // Патримониум 7 - 8. 2010. с. 425.