Свети Димитър (Чалъково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
„Свети Димитър“ (на гръцки: Άγιος Δημήτριος) е православна църква край градчето Кулакия (Халастра), Гърция, част от Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[1]
„Свети Димитър“ Άγιος Δημήτριος | |
Ктиторският надпис на храма | |
Местоположение в Делта | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Кулакия |
Религия | Вселенска патриаршия |
Епархия | Берската, Негушка и Камбанийска |
Архиерейско наместничество | Камбания |
Изграждане | 1858 година |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
Местоположение
редактиранеЦърквата намира на три километра източно от Кулакия и е единствената останала сграда от село Чалъково.[1] Църквата е разхоложена на територията на парка „Делта на Вардар-Колудей-Бистрица“.[2]
История
редактиранеОсновният камък е положен в 1850 година и е завършена в 1858 година.[3] Представлява трикорабна базилика от средата XIX век с женска църква на изток. В храма има шест икони[1] от 1880 година, дело на Зисис Папаконстантину от Кулакийската художествена школа.[4][5]
Ктиторският надпис гласи:
„ | 1858 ΜΑΡΤΙΟΥ 2 ΟΙΚΟΔΟΜΘΗ Ο ΝΑΟΣ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΔΗΜΗΤΡΙΟΥ ΥΠΟ ΤΟΥ ΚΤΙΤΟΡΟΣ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΑΡΧΙΤΕΚΤΟΝΟΣ ΡΑΔΕ
1858 март 2 изгради се храмът на Свети Димитър от ктитора Атанасий и от архитекта Раде |
“ |
Църквата е обявена за защитен паметник на 16 юни 1983 година.[1][6]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας // Δήμος Δέλτα. Посетен на 31 юли 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Πολιτιστικά μνημεία // Εθνικό Πάρκο. Посетен на 22 октомври 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Ι.Ν. Αγιου Δημητρίου στην Χαλάστρα // Perivleptos. Посетен на 31 юли 2014.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11–13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 34–35. Посетен на 15 юни 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/21649/477/4-5-1983 - ΦΕΚ 348/Β/16-6-1983 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 13 октомври 2014.[неработеща препратка]