Чалъково
Чалъково (на гръцки: Τσαλίκοβο, Цаликово) е бивше село в Гърция, на територията на дем Делта, област Централна Македония.
| Чалъково Τσαλίκοβο | |
  Чалъково  Чалъково  Чалъково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
География редактиране
Руините на селото са разположени в областта Вардария на 3 километра югоизточно от град Кулакия (Халастра) на територията на парка „Делта на Вардар-Колудей-Бистрица“.[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В XIX век Чалъково е малък турски чифлик. В 1880 година е между двата ръкава на Вардар - Голям и Малък Вардар.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Чаликовон (Tchalikovon), Камбанийска епархия, живеят 192 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Чаликово (Tchalicovo) е показано като село с 26 домакинства и 115 жители българи.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чалъково живеят 200 българи християни.[5] Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чаликово (Tsalikovo) има 128 жители българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[6]
В 1905 година според гръцки данни Чалъково има 68 жители, славофони патриаршисти.[2]
В 1906 година Чалъково е напълно унищожено от голямото наводнение на Вардар. През юни 1906 година Димитриос Сарос, който минава през района пише, че славофонното гръцко село е заличено от водите на Вардар, като са останали само църквата и близкото малко училище.[2]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото не е възстановено. Запазена е единствено църквата „Свети Димитър“ – трикорабна базилика от 1858 година. В 1983 година църквата е обявена за защитен паметник.[7]
Бележки редактиране
- ↑ Πολιτιστικά μνημεία // Εθνικό Πάρκο. Посетен на 22 октомври 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 41. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας // Δήμος Δέλτα. Посетен на 31 юли 2014.[неработеща препратка]