Свети Йоан Предтеча (Сятища)
„Рождество на свети Йоан Предтеча“ (на гръцки: Ιερός Ναός Γενεθλίων Ιωάννου του Προδρόμου Σιάτιστας) е православна църква в град Сятища, Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия на Вселенската патриаршия[1].
| „Свети Йоан Предтеча“ Γενεθλίων Ιωάννου Προδρόμου | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Сятища |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сисанийска и Сятищка |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | XVIII век |
| Статут | действащ храм |
Църквата е разположена в западната част на северната махала на града Хора. Изградена е в началото на XVIII век.[1][2] В архитектурно отношение е трикорабна базилика без външни украси с два навеса на север и юг. Съществувала е и една килия, разрушена в 1935 година.[1]
В интериора обаче има гипсови украшения по стените и дървени изписани тавани, които напомнят сятищките къщи.[1] Иконата на свети Йоан Кръстител има надпис в долната част, който показва, че е рисувана през 1784 г. за сметка на обущарския еснаф. Месинговият полилей е дар от сятищанина емигрант във Виена Димитриос Псарас от 1759 година.[1] Стенописите на църквата е са правени в няколко фази и от различни художници. Тези в горната зона на северната и южната стена, в северната и южната част на западната стена, разделяща наоса от женската църква, както и ангелските глави, разделящи светците в цял ръст в долната зона имат стилоби сходства със стенописите в Къщата Хадзимихаил, изписана от Евтимиос от Патра. В олтара рисува сятищанинът Христодулос Йоану – Света Богородица Ширшая небес, четиримата евангелисти, тримата светители и свети Йоан Кръстител. На Христодулос се приписват и свети Антоний върху платно на южната стена, Христос Вседържител на тавана и завесата на царските двери.[1]
Изписването на храма показва навлизането на бароковите елементи в гръцката църковна живопис и църквата е един от най-представителните паметници за въвеждането на европейската живопис изобщо.[2][1]
Иконостасът на храма е резбован, като техниката и разположението на отделните декоративни теми са напълно в духа на иконостаса на „Свети Илия“, но този не е датиран и не е позлатен.[1]
На 10 март 1967 година храмът е обявен за паметник на културата.[1]