Уикипедия

Сятища

град в Западна Македония, Гърция

Ся̀тища (изписване до 1945 година: Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, на гръцки: Σιάτιστα, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия.

Сятища
Σιάτιστα
— град —
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Сятища
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Западна Македония
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Гърция
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина920 m
Население5057 души (2021 г.)
ПокровителДимитър Солунски[1]
Пощенски код503 00
Телефонен код2465
Сятища в Общомедия

География

редактиране

Сятища е разположен на 920 m надморска височина,[2] в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали – Хора на север и Герания на юг.[3]

История

редактиране

Етимология

редактиране

Йордан Заимов смята, че името Σιάτιστα има българска етимология и произлиза от Сѣчища.[4]

В Османската империя

редактиране
 
Демархията (кметството) в Сятища.

Смята се, че Сятища е основан преди Сисани – в XVI век. В края на XVII век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани.[5] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[6][7] В 1710 година е отворено гръцко училище.[8] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[9]

В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[10] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[11]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):

„ Сятиста, малко градче както и Кожани, в Долна Македония, населява се от гърци, само християни.[12] “

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[13]

В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[14]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

„ Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[15] “

„...Шатиста (Сачиста), което по-напрѣдъ бѣше чисто аромѫнско село... тамошното население е почти погърчено и че само старитѣ хора знаятъ още майчиния си езикъ. Но много названия сѫ се запазили още на аромѫнски езикъ.

Аромѫнското население отъ Шатиста, както съобщава Pouqueville, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ аромѫнетѣ се нарича Шайнли и, като малко селце, е разположено подъ Блаца. Жителитѣ на този голѣмъ нѣкога градъ сѫ се прѣселили въ Блаца, Кожани и Шатиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърцитѣ, което се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ сѣдалище на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се нарича Самнионски.“[16]

 
Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[17]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетища е чисто гръцко градче в казата Населица на Серфидженския санджак с 1050 къщи.[18]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сятища, Населишка каза, живеят 7000 гърци елинофони християни.[19]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[20]

Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[21]

В Гърция

редактиране
 
„Ефимерис Тис Сятистис“, 10 януари 1936 година

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

В 1963 година е разрушен старият храм „Свети Атанасий, Свети Безсребреници и Свети Антоний“, построен в XVII век, и е построен на ново при митрополит Поликарп Сисанийски и Сятищки.[22]

В 1989 година в Сятища отваря врати ботанически музей.

Прекръстени с официален указ местности в дем Сятища на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Червена[3] Τσερβένα Кокина Хомата Κόκκινα Χώματα[23] местност в Червена гора на ЮИ от Сятища[3]
Джана Баирия[3] Τζανά Μπαιρια Ангатия Άγκάθια[23] местност на ЮЗ от Сятища и на СЗ от Янково[3]
Вигла[3] Βίγλα Плая Πλαγιά[23] връх на Ю от Сятища (773 m)[3]
Цупка Τσούπκα Цука Τσούκα[23]
Патес[3] Πάθες Аномало Άνώμαλο[23] местност в Червена гора на ЮИ от Сятища[3]
Тарак Бунар Ταρακ Μπουναρ Вриси Βρύση[23]
Червена[3] Τσερβένα Рема Ρέμα[23] река в Червена гора на ЮИ от Сятища[3]
Джек Караули[3] Τζέκ Καραούλι Скопия Σκοπιά[23] връх в Синяк на СИ от Сятища (1726 m)[3]
Куцопитики Сталос[3] Κουτσιώπικη Στάλος Сталос Στάλος[23] връх в Синяк на СИ от Сятища (1540 m)[3]
Градище Γκραντίστη Ип/гу Капицини Ύπ/γού Καπιτσίνη[23] местност на З от Сятища (1037 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 6774[2] 4648[2] 5328[2] 4714[2] 4080[2] 4737[2] 4852[2] 5702[2] 5688[2] 5642 5490 5057

Личности

редактиране
  Основна статия: Сятищани

В XVIII век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският лекар, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Котуляс, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.

  •  
    Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг
  •  
    Евангелос Статис
  •  
    Теодорос Нацинас
  •  
    Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища
  •  
    Лазарос Котуляс и четник

Литература

редактиране
  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85 – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Бележки

редактиране
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 351. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  5. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
  6. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Архивиран от оригинала на 2014-05-25. Посетен на 25 май 2014 г.
  7. ↑ Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Архивиран от оригинала на 2014-05-23. Посетен на 25 май 2014 г.
  8. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  9. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  10. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Архивиран от оригинала на 2014-05-25. Посетен на 25 май 2014 г.
  11. ↑ Ιερός Ναός // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Архивиран от оригинала на 2014-05-23. Посетен на 3 май 2014 г.
  12. ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  13. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 23. (на английски)
  14. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  15. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 137 – 138. (на руски)
  16. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
  17. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 2714.
  18. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  20. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  21. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
  22. ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  23. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сятища&oldid=12344862“.