Отваря главното меню

Свети Климент и Пантелеймон

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Климент и Пантелеймон“, наричан още „Свети Климент Стари“ и Манастир Плаошник (на македонска литературна норма: „Свети Климент и Пантелејмон“) е български средновековен манастир разположен на хълма Плаошник в старата част на Охрид, Северна Македония.

„Свети Климент и Пантелеймон“
„Свети Климент и Пантелејмон“
St.-Panteleymon-Ohrid.JPG
Църквата отвън
Ohrid OSM.svg
41.1122° с. ш. 20.7908° и. д.
„Свети Климент и Пантелеймон“
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане 10 август 2002 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Климент и Пантелеймон“ в Общомедия
Археологически разкопки край нововъзстановения храм

ИсторияРедактиране

Манастирският комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“ е едно от най-старите и популярни светилища в българската история. Манастирът е изграден по инициатива на Свети Климент Охридски[1] и лично поръчение на княз Борис I Покръстител. Археологически проучвания показват, че на мястото на църквата на манастира е имало голяма раннохристиянска петкорабна базилика, за която за съжаление няма запазена информация. Целият район на местността Плаошник изобщо е богат на археологически находки.

Според средновековното житие на Климент Охридски в 886 година княз Борис I изпраща в Охрид светеца със задача да подготви необходимите няколко хиляди свещеници, владеещи писмения български език, за да замени един ден гръцкия език в богослужението с български. Климент пристига в Охрид заедно с новоназначения областен управител Домета, на когото е заповядано да изпълнява всички искания на Климент. Княз Борис I подарява на просветителя и три болярски къщи в областта. В новоизградения манастир, посветен на Свети Пантелеймон Климент Охридски обучил до 893 година близо три хиляди и петстотин свещеници. По-късно просветителската дейност в манастира е поета от друг от учениците на Св. св. Кирил и Методий - Свети Наум.[2]

Когато в 916 година Климент умира, той е погребан именно тук.

От въздигането си в края на IX век до разрушаването си манастирът е многократно увреждан и наново възстановяван. Турците разрушават манастира през XV век и изграждат над основите му известната Имарет джамия, а мощите на светеца са пренесени в църквата „Света Богородица Перивлепта“.

Години наред, въпреки че манастирът на Свети Климент е разрушен, народните предания пазят спомена за мястото, където била Климентовата църква и неговата гробница.[1] Преданията са потвърдени в 1943 година от археологическите разкопки, водени от професор Димче Коцо, който открива темелите на Климентовата църква и гробницата на Свети Климент Охридски.[3] Върху основите на раннохристиянската базилика, от която са запазени остатъци, е изградена църква с триконхална форма (лист на детелина), архитектурен стил характерен за IX век във Византия. Църквата е обновена веднъж през XII век, а след това още веднъж през XIII век. С течение на вековете църквата е доизграждана, като през XIV век е изградена външна камбанария. Фреските от първоначалната църква на Свети Климент от IX век не се запазени. Фрагментите от намерените фрески, по време на археологическите изследвания се определят като част от три различни периода на обновяване и разширяване на манастира.

ВъзстановяванеРедактиране

 
Църквата „Свети Климент и Пантелеймон“ от север

За изграждането на църквата по проект на архитект Таня Паскали Бунташеска, от Охридския институт и музей са изхарчени над един милион евро, средства предимно на правителството на Северна Македония. В края на 2000 година е започнато възобновяването на църквата от манастирския комплекс. Обновяването е започнато върху основите на старата църква, а като пример са взети църкви от Охрид и околността, които хронологически принадлежат на отделните периоди, в които „Свети Пантелеймон“ е доизграждана.[4]

Гробът на Свети Климент в новия храм е върху старата гробна конструкция, целият под стъкло, а над него има саркофаг от мрамор в който се намира ковчежето с мощите. В южната страна на гроба са поставени икони на Свети Климент и на Свети Пантелеймон. От другата страна в ниша се намира дървена скулптура на Свети Климент от XIII век, намерена в църквата „Света Богородица Перивлепта“. Във и около новоизградената църква има стъклени подове, за да се виждат останките от стария храм.

Новият храм е паметник на културата, в който са запазени и изложени фреските от долните части на храма. От първоначалния градеж са запазени основите на стълбовете и една костница в централната част на храма. Днес те са покрити с дебело стъкло, за да могат посетителите да разгледат по-голяма част от оригиналната конструкция на църквата. На външния северен дял, нарочно са оставени следи от Султан Мехмедовата (Имарет) джамия, за да има белези и от османския период.

Камбаната тежи три тона и е изработена в леярна във Верона. По нея има излети детайли с религиозни теми от Стария и Новия завет, както и данни и ликове на ктиторите.[5]

БележкиРедактиране

  1. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 422.
  2. Димитров, Божидар „Християнството в българските земи. Български манастири“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2001
  3. 360° Македонија - Плаошник
  4. Вест 08.09.2002: Се осветува Светиклементовиот храм на Плаошник.
  5. Македонско Сонце бр.464: Најголемата камбана во Македонија