Свети Николай Софийски (София)

църква в София, България

„Свети Николай Софийски“ е православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в центъра на столицата София.[1]

„Свети Николай Софийски“
StNikolaySofiyski church Sofia.jpg
Общ изглед на църквата
Местоположение в София
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоСофия
ВероизповеданиеБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоСофийско
Изграждане1896 – 1900 г.
Статутдействащ храм
„Свети Николай Софийски“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

 
Храмът от югоизток

Църквата е разположена в едноименния парк, между улиците „Пиротска“, „Опълченска“, „Цар Симеон“ и „Брегалница“.

ИсторияРедактиране

Строителството на храма започва в македонската бежанска махала Ючбунар на 3 октомври 1896 година при църковното настоятелство свещеник Антон Жостов, Ив. Н. Златарев, Атанас Поппетров, Сл. Хр. Маджаров и М. Стоичков. Готовата църква е осветена на 3 декември 1900 година митрополит Партений Софийски при настоятелстно свещеник Николай Д. Крапчански, Ив. Н. Златарев, Атанас Поппетров и Т. Гърданов.

Храмът е изписан през 1966 – 1969 година от художниците Николай Ростовцев, Карл Йорданов, Господин Георгиев, Георги Белстойнев и Пеньо Русанов Пиндев.

ОписаниеРедактиране

Храмът има четири престола. Централният престол е посветен на Свети Николай Софийски, който се чества от Българската православна църква на 17 май и е патрон на църквата.[1] В храма се пази икона и сандъче с мощите на софийския светец, които се изнасят за литийно шествие на 16 май вечерта, а на 17 май през целия ден са изложенин за почит от вярващите.[2]

Севереният престол на храма е посветен на Света Великомъченица Марина, която се чества на 17 юли. Южният – на Света Великомъченица Екатерина, която се чества на 24 ноември. А четвъртият престол в храма е до северния му вход и е посветен на Преподобна Петка Търновска, която се чества 14 октомври.[1]

Забележителен е иконостасът на църквата, който е по проект на Антон Торньов и Стефан Баджов, като главни изпълнители са дебърските майстори Нестор и Лазар Алексиеви. Иконостасът е завършен до фронтона в 1919 година, като фронтонът с разпятието е дело на Иван Травницки.[3]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в За храма. // Свети Николай Софийски. Посетен на 26 август 2019 г.
  2. 463 години от смъртта на Свети Николай Нови Софийски. // Регионален исторически музей София. Посетен на 26 август 2019 т.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 255.