Свети Николай Франдзев
„Свети Николай Франдзев“ (на гръцки: Αγίου Νικολάου του Φραντζή) е средновековна православна църква в южномакедонския град Бер (Верия), Гърция, разрушена в началото на XX век. На мястото на църквата е построено Берското кметство, а там където е бил олтарът е издигнат малък параклис със същото име.[1]
| „Свети Николай Франдзев“ Αγίου Νικολάου του Φραντζή | |
 Снимката на Георгиос Ламбакис, 15 август 1901 г. | |
 Местоположение в Бер | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Бер |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Берска, Негушка и Камбанийска |
| Архиерейско наместничество | Берско |
| Изграждане | XIV век |
| Състояние | разрушен |
| „Свети Николай Франдзев“ в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеЦърквата е била разположена в центъра на Бер, малко над другата палеологова църква „Възкресение Христово“.[1] Новото параклисче на нейно място е в северозападния ъгъл на Берското кметство (Димархията).
История
редактиране
Църквата е била католикон на манастир[1] и е изградена в средата на XIV век[2] от дядото по майчина линия на последния византийски историк Георги Франдзес.[1] Както пише самият Франдзес, при падането на Пелопонеското деспотство в 1460 година, преди да замине за Корфу той обмисля дали да не замине за Крит или за Бер, къдeто е „наследил красив манастир с името на Свети Николай“.[1][3]
В 1855 година Алфред Делакулонш заварва църквата вече като енорийска - част от енорията на Митрополията. Големият пожар в Бер в 1862 година нанася тежки щети на храма, но той е възстановен,[1][4] според свидетелството на Георгиос Ламбакис от 1901 година, който описва личните си усилия да спаси храма от пълна катастрофа. Запазената снимка на Ламбакис показва храма като еднокорабен храм с дървен покрив и голяма тройна олтарна апсида на изток с много керамопластична украса.[5] Полразрушеният храм е описан и от Габриел Миле в „L'École grecque dans l'architecture byzantine“.[5][6] В 1908 година Адолф Щрук заварва храма повреден. Уставът на Берската гръцка община от 1912 година описва храма в руини вследствие на пожар. Развалините са разчистени и на тяхно място е изградена Берската гимназия, по-късно превърната в кметство.[5]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Ανδρούδης, Πασχάλης. Παρατηρήσεις στον κατεστραμμένο βυζαντινό ναό του Αγίου Νικολάου του Φραντζή στη Βέροια // Βυζαντινά (26). 2007. σ. 273. (на гръцки)
- ↑ Ανδρούδης, Πασχάλης. Παρατηρήσεις στον κατεστραμμένο βυζαντινό ναό του Αγίου Νικολάου του Φραντζή στη Βέροια // Βυζαντινά (26). 2007. σ. 277. (на гръцки)
- ↑ Φραντζής, Γεώργιος. Χρονικόν, IV. σ. 984. τῆ β’ τοῦ Αύγούστου άπεσὢθημεν εἱς Κἑρκυραν, ἒχοντες τὁν σκοπὂν ἒνα ἁπελὢθμεν εἱς τὴν Κρήτην ῆ εἱς τὴν περὶ τὴν Θεσσαλονίκην Βέρροιαν, διὰ τὸ εἲναι κὰκεῖσε καλλίστην μονἡν εἱς δνομα τοῦ ἁγίου Νικολάου. ῆνπερ ὀ τῆς μητρός μου πατἡρ ἁνἡγειρεν ἒκ βάθρων (на гръцки)
- ↑ Delacoulonche, M. Mémoire adressé à S. Exc. le Ministre de l'Instruction publique, sur le berceau de la puissance Macédonienne, des bords de l'Haliacmon à ceux de l'Axius. Paris, P. Dupont, 1858. p. 275. (на френски)
- ↑ а б в Ανδρούδης, Πασχάλης. Παρατηρήσεις στον κατεστραμμένο βυζαντινό ναό του Αγίου Νικολάου του Φραντζή στη Βέροια // Βυζαντινά (26). 2007. σ. 274. (на гръцки)
- ↑ Millet, Gabriel. L'École grecque dans l'architecture byzantine. Paris, Ernest Leroux, 1916. с. 263 - 264.