Отваря главното меню

Свети Николай (Мелник)

възрожденска църква в Мелник
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай Чудотворец“ е възрожденска църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Изградена е върху основите на по-стар храм. От средата на XVIII век до 1913 година служи като катедрален храм на Мелнишката епархия на Вселенската патриаршия. Обявена е за паметник на културата.[1]

„Свети Николай“
St. Nicolas the Wonder-worker Melnik.jpg
Изглед от запад
Местоположение в Неврокопска епархия
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Мелник
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1756 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
„Свети Харалампий“ на Лазар Аргиров, 1868 г., икона от църквата „Свети Николай“, дърво, яйчено-маслена техника, размери 87Х53

За възникването на храма няма сигурни данни. В олтарната ѝ част са запазени средновековни зидове.[1] Приема се, че на нейно място е имало по-малка еднокорабна църква от ХІІІ – ХІV век. През 1582 година църквата е възобновена и разширена. В 1657 година претърпява ново възобновяване, като ктитор е митрополит Теофан. По-късно в 1689 и 1696 година в нея отново са правени поправки под ръководството на митрополит Макарий III.[2]

Според надпис върху мазилката, през 1756 година тя е преустроена, като псевдобазилика и е една от най-старите църкви по българските земи от този тип.[1] Ктитор на възстановяването е митрополит Макарий IV Мелнишки.[2] При преустройството е запазена северната стена на по-старата църква. В люнетите над вратата и над прозореца на същата стена са запазени два стенописни фрагмента: „Света Керамида“ и „Свети Роман“, които се отличават с високото си качество на изпълнение и могат да се датират от XV – XVI век.[1]

Вторият период на обновление на църквата е в средата на XIX век. През този период са изградени външната галерия от север, женското отделение, покритият двор от изток и камбанарията, възстановена по стари фотографии.[1]

В 1895 година храмът и сградата на митрополията, която се е намирала в близост до него изгарят при пожар.[3] През 1900 година църковната сграда е възстановена отново в близък до предишния си вид.[2]

Вътрешното пространство на църквата е разделено на три кораба. Два реда от по шест колони поддържат дървено покритие, което имитира масивен свод над средния кораб. Таваните над страничните кораби са равни. Олтарната част е с две апсиди, като средната е по-голяма. Обширно женско отделение, обхваща южната, западната и част от северната страна на наоса. Входовете са два от запад и север, като от северната страна е развита открита галерия, която в източния си край се превръща в полуотворен ходник. Покривът на църквата е двускатен, а зидовете са масивни. Към църквата е изградена по-късна камбанария, издигаща се над източната част на галерията. Иконостасът е нов, направен след пожара. От стария иконостас са запазени царските двери с изображения от Лазар Аргиров, датиращи от 1864 година. От същия зограф има икони в празничния ред на иконостаса.[2] В 1856 година Йоаким син на Яков Николай изписва венчилката на иконостаса.[4]

Днешният вид на църквата е резултат от консервационно-реставрационните работи на екипи на Националният институт за паметници на културата, извършени през 70-те – 80-те години на XX век. В храма се пазят много икони от XV – XIX век, които са от самата църква и от други храмове в града и региона.[1]

В началото на юли 2014 година късо съединение предизвика голям пожар в храма. Изпепелен е иконостасът, съсипани са царските двери и много икони.[5]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
  2. а б в г Църквата „Св.Николай Чудотворец“ – Мелник. // Енорийте. Посетен на 3 декември 2014.
  3. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
  4. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 322.
  5. Мелник събира 20 000 лв. за ремонт на изгоряла църква