Йоаким (на гръцки: Ιωακείμ) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1][2]

Йоаким
Ιωακείμ
гръцки духовник
Роден
Починал
31 януари 1909 г. (49 г.)
Учил вОксфордски университет
Йоаким в Общомедия

Биография

редактиране
 
Посрещане на митрополит Йоаким на битолската гара, 1903 г.
 
Писмо на Йоаким Пелагонийски до Йон Драгумис, 1905 г.

Роден е на 3 април 1858 година на Хиос със светското име Алкивиадис Форопулос (Αλκιβιάδης Φορόπουλος). Още малък бяга с кораб на Света гора, за да стане монах в Иверския манастир. По искане на баща му е върнат, а баща му обещава да го изпрати в Цариград. В 1880 година завъришва Халкинската семинария. На 14 септември 1880 година е ръкоположен за дякон от патриарх Йоаким III Константинополски и заминава за Оксфорд, където учи от 1881 до 1883 година. След това от 1884 до 1887 година учи в Лайпцигския и в Йенския университет в Германия.[1]

След завръщането си е ръкоположен за свещеник и е назначен за директор на духовното училище в Кесария. От 1889 до 1891 година живее в Цариград. От 1892 до 1894 година е директор на Смирненската гръцка болница, а след това се установява на Хиос. След като на константинополския трон се качва патриарх Антим VII, Йоаким е назначен за секретар на Патриаршията.[1]

На 27 февруари 1901 година Йоаким е избран за мелнишки митрополит.[3] Ръкоположен е на 11 март 1901 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград от митрополит Натанаил Бурсенски в съслужение с митрополитите Стефан Митимнийски, Поликарп Варненски, Константин Хиоски, Гервасий Корчански, Доротей Гревенски и Йоан Лероски.[1] В Мелник Йоаким поддържа активно борбата на гръцкото духовенство с българщината в Източна Македония. По негово нареждане са дигнати иконите на Светите братя Кирил и Методий и славянските богослужебни книги от църквите и училищата в демирхисарските села Спатово, Савек и Хаджи Бейлик.[4]

На 18 октомври 1903 година Йоаким става пелагонийски митрополит.[1] В Битоля поддържа появилата се в района гръцка въоръжена пропаганда. На 29 октомври четата на Наум Петров Буфчето прави неуспешен опит за убийството му. Йоаким често пребивава в Цариград като член на Светия синод на Патриаршията.[5] През 1906 година е принуден да замине за Цариград и повече не се завръща в Битоля.[1]

Умира след кратко боледуване в Цариград на 31 януари 1909 година.[1]

  1. а б в г д е ж Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Πελαγωνείας κυρός Ιωακείμ. (1859 – 1909) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 27 декември 2017.
  2. Ioakeim, bishop Pelagonias // Pandektis. Посетен на 13 февруари 2013 г.
  3. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014.
  4. Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: – Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929., архив на оригинала от 3 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131103052029/http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html, посетен на 18 януари 2012 
  5. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 230. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
Леонтий мелнишки митрополит
(11 март 1901 – 18 октомври 1903)
Ириней
Амвросий пелагонийски митрополит
(18 октомври 1903 – 31 януари 1909)
Василий