Свети Пантелеймон (Тасос)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.
„Свети Пантелеймон“ (на гръцки: Αγίου Παντελεήμονα Μικρού Καζαβητιού) е възрожденска манастирска православна църква в село Микрос Принос (Микро Казавити) на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1] Празникът на манастира е на 27 юли, деня на Свети Пантелеймон.
| „Свети Пантелеймон“ Αγίου Παντελεήμονος | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Микрос Принос |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Филипийска, Неаполска и Тасоска |
| Архиерейско наместничество | Тасоско |
| Изграждане | 1843 г. |
| Статут | действащ |
История
редактиранеМанастирът се намира на 2 km югозападно от Микро Казавити, на плато с изглед към долината на Принос, на надморска височина от 770 m, в западното подножие на планината Ипсарио. Мястото е в близост до пещера с аязмо, чиято вода смята за лековита, и е заобиколено с буйна растителност.
В 1570 година манастирът е бил зависим от манастира „Свети Георги“. Местните легенди го свързват с преподобния Лука Тасоски, живял тук в VIII век. През 1843 османските власти на Тасос дават разрешение за възстановяване на унищожената църква „Света Пещера“ в Папаз махала. Годината е изписана на мраморна плоча на западната стена на наоса, вляво от входа:[1]
| Текст | Превод |
|---|---|
| ΙΣ ΧΡ ΝΙΚΑ: ΩΚΩ∆ΟΜΗΘΗ Ο ΠΑΡΩΝ ΝΑ(ΟΣ) ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΕΝ∆ΟΞΟΥ ΜΕΓΑΛΟΜΑΡΤΥΡΟΣ ΚΑΙ ΙΑΜΑ ΤΙΚΟΥ ΠΑΝΤΕΛΕΗΜΟΝΟΣ ∆ΙΑ ΣΥΝ ∆ΡΟΜΗΣ Κ(ΑΙ) ∆ΑΠΑΝΗΣ ΤΟΥ ΧΩΡΙΟΥ ΚΑ ΖΑΒΥΤΗ ΠΑΠΑΖ ΜΑΧΑΛΕΟΤΩΝ ΕΝ ΕΤΕΙ 1843 ΜΑΡΤΙΟΥ 10.[1] |
ИС ХР ПОБЕЖДАВА: ИЗГРАДИ СЕ НАСТОЯЩИЯТ ХР(АМ) НА СВЕТИЯ СЛАВЕН ВЕЛИКОМЪЧЕНИК И ЛЕК АР ПАНТЕЛЕЙМОН С ПО МОЩТА И РАЗХОДИТЕ НА СЕЛО КА ЗАВИТИ ПАПАЗ МАХАЛА В ГОДИНА 1843 МАРТ 10. |
На 15 декември 1863 г. кметът на Казавити, представляващ жителите на Папаз махала с писмо моли игумена на Ватопедския манастир Йоасаф да помогне за разширяването на църквата и изграждането на външния ѝ притвор. В 1869 година Ватопед наистина изпраща 60 гроша, но за църквата „Свети Георги“.[1] 90 гроша за църквата в Микро Казавити дава и манастирът Ксиропотам.[2]
В храма през 1919 година се настанява първата монахиня Евгения. От ноември 1949 до февруари 1950 година манастирът е затворен поради каледарната схизма. Манастирът официално е основан на 9 февруари 1987 година.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 4[3] | 3[3] | 11[3] |
Архитектура на църквата
редактиранеЦърквата е разположена в източния край на манастирския комплекс до пещерата, която вероятно е била постница от византийско време. Църквата е изградена на стръмен склон, вероятно върху основите на по-стар храм и е еднокорабен храм с каменна зидария, дървен покрив покрит с каменни плочи и външен притвор. Размерите на наоса са 13,17 m на 6,10 m, площта е 80,34 m2 и дебелината на стените 0,60 m.[2]
Външният притвор е широк 3,60 m, но поради липса на пари остава без таван. Входът му е западната страна, където има голям дървен прозорец. Каменната тераса опасва северната, южната и западната страна.[4]
Покривът на храма е на четири води с плочи, а на притвора е отделен на три води.[4]
Около църквата има конаци за поклонниците.[4]
Вътрешност на църквата
редактиранеВходът в храма е през двойна кована врата. Осветлението става през четири големи прозорци на северната стена и пети в светилището. Подът е покрит с бетонни плочи, а таванът е от широки панели с летви.[2]
Иконостасът е дъсчен с две врати. От вътрешната му страна към светилището има датировка 1847. Най-долният му ред е от дъски с вертикални летви. Царските икони са осем, дело на местни зографи, като тази на Исус Христос е датирана 1845 година. Над царските икони има 13 по-малки икони.[4] В църквата се съхранява и смятана за чудотворна икона на Свети Пантелеймон.[5][6]
Светилището е повдигнато с една стъпка. Подът е покрит с плочи. Апсидата е полукръгла и има вградена света трапеза, вероятно наследена от византийска църква. Вляво и вдясно са по-малките полукръгли сводести ниши на протезиса и диаконикона.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 440.
- ↑ а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 441.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 255. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 442.
- ↑ Αγίου Παντελεήμονος // Discover Thassos. Архивиран от оригинала на 2016-09-07. Посетен на 28 август 2016.
- ↑ Под манастирската лоза // Гласувам за България. Посетен на 28 август 2016.