Свети цар Борис (Пловдив)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети цар Борис.

„Свети цар Борис–Михаил“ е източноправославна църква в Пловдив, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.[1]

„Свети цар Борис–Михаил“
Карта Местоположение в Пловдив
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоПловдив
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияПловдивска
Архиерейско наместничествоПловдивско
Изграждане1936 година
Статутдействащ храм

История редактиране

Храмът е устроен на втория етаж в южното крило на Зографското подворие в Пловдив, построено в 1931 - 1935 година. Осветен е заедно с Подворието на 20 декември 1936 година.[1]

Архитектура редактиране

Църквата е малък, еднокорабен храм с притвор, който е широко отворен към наоса. На изток има три силно издадени на­вън апсиди. Между източното и южното крило има арка, предвидена за звънарница. Таванът на наоса е плосък и е свързан с изписан холкел.[1]

Иконостасът на храма, както и владишкият трон са изработени в 1936 - 1937 година от Коста Филипов, дебърски майстор от рода Филипови.[2][1]

Иконостасните икони са из­писани в началото на XX век от монаси от свето­горския манастир „Свети Пантелеймон“. Те изработват и патронната икона на Свети цар Борис-Михаил, на която той е в монашески одежди. Вдясно от иконоста­са има копие на смятаната за чудотворна Фануилска икона, изобразя­ваща Свети Георги Победоно­сец Зограф, дело на Цанко Лавренов от 1936 година. На облегалката на владишкия трон са изписани „Иисус Христос Велик ар­хиерей“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Върху кивот отстрани е светогорската икона „Света Богородица Одигитрия“, заобиколена от светци, изписана в 1832 година. В притво­ра на храма има йерусалимия, рисува­на в началото на XIX век. На стените има щампи от края на XIX и началото на XX век, изобразяващи Йерусалим, Палестина, Света гора и Зографския манастир.[1]

Бележки редактиране