Световно първенство по футбол за младежи

Световно първенство по футбол за младежи до 20 г. (до 2005 г. e известно като Световен младежки шампионат) е световен шампионат по футбол за младежи на възраст под 20 години и се организира от Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА).

Световно първенство по
футбол за младежи до 20 г.
Вид спортфутбол
Основан1977
Брой отбори24
ДържавиФИФА
Настоящ победител Сърбия
УебсайтU-20 World Cup
Настоящ сезон или издание на турнира Световно първенство по футбол за младежи 2015
Световно първенство по футбол за младежи в Общомедия

Първенство се провежда на всеки 2 години. Първото издание на турнира е през 1977 година.

В петнадесетте издания на турнира само 7 страни са печелили титлата. Аржентина е най-успешният отбор с шест титли, следвана от Бразилия с четири, Португалия с две, докато Германия, Испания и бившите СССР и Югославия са печели по веднъж турнира.

Квалификации

редактиране

Първенството до 1997 е известно под името „Шампионат Кока-Кола“. В заключителния турнир взимат участие 24 отбора. 23 държави, включително и защитаващия титлата си шампион, трябва да преодолеят квалификациите в шестте младежки конфедерации. Страната домакин се класира директно.

Зона Първенство
АФК (Азия) Шампионат на Азия за младежи до 20 г.
КАФ (Африка) Шампионат на Африка за младежи до 20 г.
КОНКАКАФ (Северна, Централна Америка и Карибския басейн) Шампионат на CONCACAF за младежи до 20 г.
КОНМЕБОЛ (Южна Америка) Шампионат на Ю Америка за младежи до 20 г.
ОФК (Океания) Квалификационен турнир за младежи под 20 г.
УЕФА (Европа) Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.

Резултати

редактиране
Година Домакин Финал Мач за 3 – 4 място
Шампион Резултат 2 място 3 място Резултат 4 място
1977
детайли
  Тунис  
СССР
2–2 сл.пр.
(9–8 д.)
 
Мексико
 
Бразилия
4–0  
Уругвай
1979
детайли
  Япония  
Аржентина
3–1  
СССР
 
Уругвай
1–1
(5–3 д.)
 
Полша
1981
детайли
  Австралия  
ФРГ
4–0  
Катар
 
Румъния
1–0  
Англия
1983
детайли
  Мексико  
Бразилия
1–0  
Аржентина
 
Полша
2–1 сл. пр.  
Южна Корея
1985
детайли
  СССР  
Бразилия
1–0 сл.пр.  
Испания
 
Нигерия
0–0
(3–1 д.)
 
СССР
1987
детайли
  Чили  
Югославия
1–1 сл.пр.
(5–4 д.)
 
ФРГ
 
ГДР
2–2
(3–1 д.)
 
Чили
1989
детайли
  Саудитска Арабия  
Португалия
2–0  
Нигерия
 
Бразилия
2–0  
САЩ
1991
детайли
  Португалия  
Португалия
0–0 сл.пр.
(4–2 д.)
 
Бразилия
 
СССР
1–1
(5–4 д.)
 
Австралия
1993
детайли
  Австралия  
Бразилия
2–1  
Гана
 
Англия
2–1  
Австралия
1995
детайли
  Катар  
Аржентина
2–0  
Бразилия
 
Португалия
3–2  
Испания
1997
детайли
  Малайзия  
Аржентина
2–1  
Уругвай
 
Ирландия
2–1  
Гана
1999
детайли
  Нигерия  
Испания
4–0  
Япония
 
Мали
1–0  
Уругвай
2001
детайли
  Аржентина  
Аржентина
3–0  
Гана
 
Египет
1–0  
Парагвай
2003
детайли
  Обединени арабски емирства  
Бразилия
1–0  
Испания
 
Колубия
2–1  
Аржентина
2005
детайли
  Нидерландия  
Аржентина
2–1  
Нигерия
 
Бразилия
2–1  
Мароко
2007
детайли
  Канада  
Аржентина
2–1  
Чехия
 
Чили
1–0  
Австрия
2009
детайли
  Египет  
Гана
0 – 0 сл.пр.
(4 – 3 дуз.)
 
Бразилия
 
Унгария
1 – 1
(2 – 0 д.)
 
Коста Рика
2011
детайли
  Колумбия  
Бразилия
3 – 2 сл.пр.  
Португалия
 
Мексико
3 – 1  
Франция
2013
детайли
  Турция  
Франция
0 – 0 сл.пр.
(4–1 д.)
 
Уругвай
 
Гана
3 – 0  
Ирак
2015
детайли
  Нова Зеландия   Сърбия 2 – 1 сл.пр.   Бразилия   Мали 3 – 1   Сенегал
2017
детайли
  Южна Корея

Класиране по страни

редактиране

По-долу са 14-те нации, достигнали до 18-те финала на Световното първенство. Аржентина е най-успешната нация, която води с шест титли от седем участия във финалния мач.

Отбор Шампиони Вицешампиони
  Аржентина 6 (1979, 1995, 1997, 20011, 2005, 2007) 1 (1983)
  Бразилия 5 (1983, 1985, 1993, 2003, 2011) 3 (1991, 1995, 2009)
  Португалия 2 (1989, 19911) 1 (2011)
  Гана 1 (2009) 2 (1993, 2001)
  Испания 1 (1999) 2 (1985, 2003)
  СССР 1 (1977) 1 (1979)
  Германия 1 (19812) 1 (19872)
  Югославия 1 (1987)
  Франция 1 (2013)
  Нигерия 2 (1989, 2005)
  Уругвай 2 (1997, 2013)
  Чехия 1 (2007)
  Япония 1 (1999)
  Мексико 1 (1977)
  Катар 1 (1981)
1 = домакин
2 = като Западна Германия

Успехи по континенти

редактиране

Всички континенти с изключение на Океания са имали свой представител в заключителния мач на турнира. Към днешна дата, Южна Америка, води с единадесет титли, следвана от Европа със седем трофея и Африка с един трофей от общо пет финала, Азия и Северна Америка са участвали на финал четири пъти, но са губили. Четвърто място остава, като най-доброто постижение за зона Океания, постигнато през 1993 година.

Конфедерация (континент) Успехи
КОНМЕБОЛ (Южна Америка) 11 титли, спечелени от Аржентина (6) и Бразилия (5)
УЕФА (Европа) 7 титли, спечелени от Португалия (2), Испания (1), СССР (1), Германия (1), Франция (1) и Югославия (1)
КАФ (Африка) 1 титла, спечелена от Гана, Вицешампиони (Нигерия, 1989 и 2005)
АФК (Азия) Вицешампиони (Япония, 1999 и Катар, 1981)
КОНКАКАФ (Северна, Централна Америка и Карибите) Вицешампиони (Мексико, 1977)
ОФК (Океания) Четвърто място (Австралия, 1991 и 1993)

Голмайстори

редактиране

На голмайстора на шампионата, отбелязал най-много голове се присъжда наградата Златна обувка. Ако голмайсторите са повече от един с равен брой голове, голмайсторът се избира като се взимат предвид и асистенциите му по време на турнира.

Турнир Награда Златната обувка Голове
1977 Тунис   Гуиня 4
1979 Япония   Рамон Диас 8
1981 Австралия   Марк Косас 4
1983 Мексико   Джовани 6
1985 СССР   Себастиан Лосада 3
1987 Чили   Марсел Витечек 7
1989 Саудитска Арабия   Олег Саленко 5
1991 Португалия   Сергей Шербаков 5
1993 Австралия   Анри Замбрано 3
1995 Катар   Хосеба Ечеберия 7
1997 Малайзия   Адаилтон 10
1999 Нигерия   Пабло Коняго 5
2001 Аржентина   Хавиер Савиола 11
2003 ОАЕ   Еди Джонсон 4
2005 Холандия   Лионел Меси 6
2007 Канада   Серхио Агуеро 6
2009 Египет   Доминик Адия 8
2011 Колумбия   Енрике 5

Златна топка

редактиране

Наградата Златна топка се присъжда на най-добрия състезетел на турнира. Той се избира чрез анкета проведена от медиите в края на шампионата.

Турнир Носител на Златната топка
1977 Тунис   Владимир Бесонов
1979 Япония   Диего Марадона
1981 Австралия   Ромулус Габор
1983 Мексико   Джовани
1985 СССР   Пауло Силас
1987 Чили   Роберт Просинечки
1989 Саудитска Арабия   Бисмарк
1991 Португалия   Емилио Пексе
1993 Австралия   Адриано
1995 Катар   Рибейро Кайо
1997 Малайзия   Андрес Оливейра
1999 Нигерия   Сейду Кейта
2001 Аржентина   Хавиер Савиола
2003 ОАЕ   Исмаил Матар
2005 Холандия   Лионел Меси
2007 Канада   Серхио Агуеро
2009 Египет   Доминик Адия
2011 Колумбия   Енрике

Награда за феърплей

редактиране

Награда за феърплей се присъжда на отбора с най-малко наказателни картони.

Турнир Награда ФеърПлей
1977 Тунис   Бразилия
1979 Япония   Полша
1981 Австралия   Австралия
1983 Мексико   Южна Корея
1985 СССР   Колумбия
1987 Чили   ФРГ
1989 Саудитска Арабия   САЩ
1991 Португалия   CCCP
1993 Австралия   Англия
1995 Катар   Япония
1997 Малайзия   Аржентина
1999 Нигерия   Хърватия
2001 Аржентина   Аржентина
2003 ОАЕ   Колумбия
2005 Холандия   Колумбия
2007 Канада   Япония
2009 Египет   Бразилия
2011 Колумбия   Нигерия

Външни препратки

редактиране