Национален отбор по футбол на Франция
Националният отбор по футбол на Франция (на френски: Équipe nationalle de France de football) представлява страната в международните футболни срещи. Управлява се от Френската футболна федерация (на френски: Fédération Française de Football). Тя е член на ФИФА от 1904 година и член на УЕФА от 1954 година. Французите са едни от основателите на тези две организации. Франция е двукратен европейски шампион от 1984 и 2000 г. и двукратен световен шампион от 1998 и 2018 година. Отборът е олимпийски шампион от 1984 г. Печелил е 2 пъти Купата на конфедерациите през 2001 и 2003 г. Френският национален отбор e спечелил най-много титли за Световен отбор на годината, обявени от списание „World Soccer“ – цели 4 от тези титли, повече от всеки клуб или национален отбор в света.
Национален отбор на Франция | |||
---|---|---|---|
![]() | |||
Прякор(и) | Петлите, Сините (Les Bleus), Трикольорите (Les Tricolores) | ||
Асоциация | Френска футболна федерация | ||
Конфедерация | УЕФА | ||
Треньор | Дидие Дешан | ||
Капитан | Уго Лорис | ||
Най-много мачове | Уго Лорис (145) | ||
Най-много голове | Оливие Жиру (53) | ||
Стадион | Стад дьо Франс | ||
ФИФА код | FRA | ||
| |||
Класиране | |||
Последно | 3 (22 декември 2022) [1] | ||
Най-високо | 1 (май 2001 – май 2002, август – септември 2018) | ||
Най-ниско | 26 (септември 2010) | ||
Първи мач | |||
![]() ![]() (Брюксел, Белгия; 1 май 1904) | |||
Най-голяма победа | |||
![]() ![]() (Оксер, Франция; 6 септември 1995) | |||
Най-голяма загуба | |||
![]() ![]() (Лондон, Англия; 22 октомври 1908) | |||
Световно първенство по футбол | |||
Участия | 16 (първо през 1930) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1998, 2018 | ||
Европейско първенство по футбол | |||
Участия | 10 (първо през 1960) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1984, 2000 | ||
Национален отбор по футбол на Франция в Общомедия |
От май 2001 до май 2002 г. и август – септември 2018 г. отборът на Франция е заемал 1-во място в класацията на ФИФА. [2]
Старши треньор на френския отбор е Дидие Дешан, назначен на 8 юли 2012 година. Капитан на отбора е вратарят Уго Лорис. [3] Домакинските мачове се играят предимно на стадион "Парк де Пренс", в предградията на Париж.
ИсторияРедактиране
Франция играе първия си официален футболен мач през 1904 г.
Националният отбор се изгражда цялостно през четири златни поколения: тези от края на 50-те, началото на 80-те години на XX век, края на XX и началото на XXI век и около 2020 г., които спечелват множество награди и медали. Франция беше един от четирите европейски отбора, избрани за първото Световно първенство по футбол през 1930 г. През 1958 г., с няколко признати играчи, най-известни от които са Раймон Копа и Жюст Фонтен, Франция спечелва трето място на Световното първенство в Швеция. През 1984 г. трикратният носител на Златната топка Мишел Платини заедно с ядрото на отбора Лилиан Тюрам, Жирес, Тигана и Фернандес повеждат Франция да спечели първото си Европейско първенство, побеждавайки на финала Португалия с 2:1 с победен гол на Платини в края на продълженията. След 2 години този отбор завоюва бронзовите медали на световното първенство в Мексико.
През 1998 г. Франция, като домакин, начело с известните Зинедин Зидан и Дидие Дешан, става осмият отбор, спечелил Световната купа по футбол, побеждавайки Бразилия на финала с 3:0. След две години почти същият отбор с Фабиен Бартез, в който се утвърждават младите нападатели Тиери Анри и Давид Трезеге, спечелва втора европейска титла. След като спечелва световното първенство по футбол през 1998 г. и европейското първенство през 2000 г., Франция за първи път в историята си заема първо място сред най-добрите национални отбори в света според официалната класация на ФИФА.
Според анкета на Франс футбол от 2000 г. първите трима най-велики френски футболисти на XX век са Мишел Платини, Зинедин Зидан и Раймон Копа. [4]
На световното първенство през 2006 г. в Германия френският отбор печели сребърни медали, след като на финала завършва наравно 1:1 с Италия и е победен с 3:5 при изпълнението на дузпи. На европейското първенство през 2016 г. Франция е домакин и с Карим Бензема и Оливие Жиру в нападение спечелва сребърни медали, като губи на финала от Португалия с 0:1. През 2018 г. на световния шампионат в Русия, Франция има вече изграден силен отбор, с известни играчи като Уго Лорис, Антоан Гризман и младия Килиан Мбапе, който на финала побеждава Хърватия с 4:2 и за втори път става световен шампион. На световното първенство през 2022 г. в Катар френският отбор е отново сред фаворитите и е само на крачка от защита на титлата си. На финала с Аржентина завършва 2:2 в редовното време и 3:3 в продълженията, а при дузпите отстъпва с 2:4. Мбапе отбелязва хеттрик и печели Златната обувка за голмайстор на турнира, Лорис става рекордьор по участия в отбора, а Жиру – рекордьор сред голмайсторите на отбора за всички времена.
ЕкипиРедактиране
Традиционните цветове на екипа на националния отбор са синьо, бяло и червено – цветове, които представляват и френското национално знаме.
В домакинските мачове традиционно се използва екип, състоящ се от синя фланелка, бели гащета и червени чорапи. Тази последователност пресъздава образа на френския трикольор. Ето защо френският отбор получава прякорите „Син“ и „Трицветен“. В екипите за гостуване най-често преобладава белият цвят, а червеният рядко се среща. Понякога са използвани фланелки и чорапи на раета. В единични случаи екипите за гостуване са били изцяло бели или светлосини, а веднъж фланелките са били зелено-бели.
От 1972 г. до 2010 г. френският национален отбор има договор с немската компания Adidas, която е доставчик на футболни униформи. На 1 януари 2011 г. Nike става новият доставчик. На 17 януари компанията представя нова униформа. Играчите на френския национален отбор за първи път излизат на терена в нова форма в мача с националния отбор на Бразилия на 9 февруари 2011 г. на Парк де Пренс в Париж. [5]
2019 срещу
Исландия |
* – резервен екип за мачове като гост
Представяне на големите форумиРедактиране
Световни първенстваРедактиране
|
Европейски първенстваРедактиране
|
СъставиРедактиране
Състав за Световното първенство 2022 г.Редактиране
На 9 ноември 2022 г. за Световното първенство по футбол са повикани 26 играчи.
Мачовете и головете са обновени на 9 ноември 2022 г.
Други скоро привличани футболистиРедактиране
№ | Име | Рождена дата | Мач. | Гол. | Клуб | |
---|---|---|---|---|---|---|
Вратари | ||||||
1 | Беноа Костил | 3 юли 1987 г. | 1 | 0 | Бордо | |
Защитници | ||||||
3 | Преснел Кимпембе | 13 август 1995 г. | 28 | 0 | Пари Сен Жермен | |
27 | Люка Дин | 24 март 2001 г. | 23 | 0 | Астън Вила | |
4 | Курт Зума | 6 октомври 1997 г. | 11 | 1 | Уест Хям Юнайтед | |
Полузащитници | ||||||
11 | Кингсли Коман | 3 април 1995 г. | 44 | 5 | Байерн (Мюнхен) | |
18 | Муса Сисоко | 16 август 1989 г. | 71 | 2 | Нант | |
Нападатели | ||||||
9 | Карим Бензема | 19 декември 1987 г. | 97 | 37 | Реал (Мадрид) | |
9 | Антони Марсиал | 30 септември 1986 г. | 30 | 2 | Севиля | |
10 | Уисам Бен Йедер | 21 март 1991 г. | 19 | 3 | Монако | |
18 | Кристофър Нкунку | 20 юни 1997 г. | 8 | 0 | Лайпциг |
Идеалният отбор за всички временаРедактиране
През април 2020 г. анкета сред читателите на френския вестник „Екип“ определя следния идеален отбор на Франция за всички времена: [7],[8]
Селекцията включва деветима шампиони от Мондиал 1998 и Евро 2000. От световните шампиони от първенството в Русия през 2018 година в състава попада единствено Килиан Мбапе. За най-добрия треньор читателите на в. „Екип“ са определили Дидие Дешам. [7],[8]
Почетни листиРедактиране
- До 18 декември 2022 г.
УчастияРедактиране
|
ГолмайсториРедактиране
|
ТреньориРедактиране
Менажер | Период | Мача | Победи | Равни | Загуби | Победи % |
---|---|---|---|---|---|---|
Гастон Бареу | 1919 – 1945 | 124 | 39 | 13 | 72 | 31,5 |
Габриел Ано | 1945 – 1949 | 21 | 10 | 2 | 9 | 47,6 |
Пол Барон Пиер Пирабо |
1949 – 1953 | 30 | 13 | 7 | 10 | 43,3 |
Пиер Пирабо | 1953 – 1954 | 4 | 1 | 1 | 2 | 25,0 |
Жул Биго Алберт Бато |
1954 – 1956 | 11 | 5 | 3 | 3 | 45,5 |
Алберт Бато СП | 1956 – 1960 | 36 | 18 | 9 | 9 | 50,0 |
Алберт Бато Анри Гуерин |
1960 – 1964 | 22 | 4 | 6 | 12 | 18,2 |
Анри Гуерин | 1964 – 1966 | 15 | 5 | 4 | 6 | 33,3 |
Хосе Арибас Жан Снела |
1966 | 4 | 2 | 0 | 2 | 50 |
Жюст Фонтен | 1967 | 2 | 0 | 0 | 2 | 0 |
Луи Dugauguez | 1967 – 1968 | 9 | 2 | 3 | 4 | 22,2 |
Жорж Булони | 1969 – 1973 | 31 | 15 | 5 | 11 | 48,4 |
Стефан Ковач | 1973 – 1975 | 15 | 6 | 4 | 5 | 40,0 |
Мишел Идалго ЕП | 1976 – 1984 | 75 | 41 | 16 | 18 | 54,7 |
Анри Мишел СП | 1984 – 1988 | 36 | 16 | 12 | 8 | 44,4 |
Мишел Платини | 1988 – 1992 | 29 | 16 | 8 | 5 | 55,2 |
Жерар Улие | 1992 – 1993 | 12 | 7 | 1 | 4 | 58,3 |
Еме Жаке СП, ЕП | 1994 – 1998 | 53 | 34 | 16 | 3 | 64,2 |
Роже Лемер ЕП | 1998 – 2002 | 53 | 34 | 11 | 8 | 64,2 |
Жак Сантини | 2002 – 2004 | 28 | 22 | 4 | 2 | 78,6 |
Реймонд Доменек СП | 2004 – 2010 | 79 | 49 | 24 | 14 | 51,9 |
Лоран Блан | 2010 – 2012 | 27 | 16 | 7 | 4 | 59,3 |
Дидие Дешан СП, СП, ЕП | 2012 – | 136 | 87 | 27 | 22 | 64,0 |
ЕП – 2016 г.
България – ФранцияРедактиране
Дата | Място | Събитие | Отбор | Резултат | Отбор | ФИФА |
---|---|---|---|---|---|---|
09.06.1932 | София | Приятелски | България | 3:5 | Франция | Да |
24.03.1938 | Париж | Приятелски | Франция | 6:1 | България | Да |
25.12.1957 | Париж | Приятелски | Франция | 2:2 | България | Да |
11.10.1959 | София | Приятелски | България | 1:0 | Франция | Да |
11.12.1960 | Париж | Кв. Св. п-во | Франция | 3:0 | България | Да |
12.11.1961 | София | Кв. Св. п-во | България | 1:0 | Франция | Да |
16.12.1961 | Милано | Кв. Св. п-во | България | 1:0 | Франция | Да |
29.09.1963 | София | Кв. Евр. п-во | България | 1:0 | Франция | Да |
26.10.1963 | Париж | Кв. Ев.п-во | Франция | 3:1 | България | Да |
08.04.1970 | Руан | Приятелски | Франция | 1:1 | България | Да |
10.11.1971 | Нант | Кв. Евр. п-во | Франция | 2:1 | България | Да |
04.12.1971 | София | Кв. Евр. п-во | България | 2:1 | Франция | Да |
09.10.1976 | София | Кв. Св. п-во | България | 2:2 | Франция | Да |
16.11.1977 | Париж | Кв. Св. п-во | Франция | 3:1 | България | Да |
14.05.1982 | Лион | Приятелски | Франция | 0:0 | България | Да |
21.11.1984 | Париж | Кв. Св. п-во | Франция | 1:0 | България | Да |
02.05.1985 | София | Кв. Св. п-во | България | 2:0 | Франция | Да |
09.09.1992 | София | Кв. Св.п-во | България | 2:0 | Франция | Да |
17.11.1993 | Париж | Кв. Св. п-во | Франция | 1:2 | България | Да |
18.06.1996 | Нюкасъл | Евр. п-во | Франция | 3:1 | България | Да |
07.10.2016 | Сен Дени | Кв. Св. п-во | Франция | 4:1 | България | Да |
07.10.2017 | София | Кв. Св. п-во | България | 0:1 | Франция | Да |
ПрепраткиРедактиране
- Официален сайт на ФИФА. // Посетен на 13 юли 2013.
- Емблема на Френската футболна федерация
- Емблема на френския национален отбор
ИзточнициРедактиране
- ↑ FIFA World ranking, посетен на 29 декември 2022.
- ↑ France Men's Ranking, FIFA World Ranking.
- ↑ Капитаном сборной Франции на Евро-2012 будет вратарь „Лиона“ Льорис. // Чемпионат.com. Архивиран от оригинала на 2 юни 2012.
- ↑ Мишел Платини - биография, информация, личен живот. Мишел Платини, френски футболист и треньор: биография, семейство, спортни постижения Къде е роден Мишел Платини, gamessoon.
- ↑ Франция и Бразилия сыграют в новой форме от Nike. // TotalFootball.Ru. Архивиран от оригинала на 2012-02-14. Посетен на 2011-05-30. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код „rus“)
- ↑ Nombre de matches selon la tenue (maillot-short-bas) des bleus. Посетен на 26 май 2017
- ↑ а б Най-добрите сред най-добрите: "Екип" подреди идеалния отбор на Франция за всички времена, sportal.bg, 19 април 2020.
- ↑ а б "Екип" публикува идеалния отбор на Франция за всички времена, ON AIR, 20.04.2020.