Отваря главното меню

Светослав Овчаров е български кинорежисьор[1].

Светослав Овчаров
Роден
Брачни партньори Жанина Драгостинова

БиографияРедактиране

Роден е на 30 декември 1957 г. в Провадия. Завършва филмова и телевизионна режисура във НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1982 г.

Светослав Овчаров е професор в НАТФИЗ от 2008 г.

Член на Европейската филмова академия.

Женен е за българската журналистка и преводачка Жанина Драгостинова.

НаградиРедактиране

Special Mention на международния филмов фестивал в Сан Себастиан 2019г за филма "Сестра"

Голямата награда „Златна сабя“ на VIII Международен филмов фестивал на военни и исторически филми, Варшава 2017 за филма „Врагове“

Голямата награда на 17 Фестивал на червенокръстки и здравни филми 2017 за филма „Врагове“

Голямата награда „Сребриста чайка“ на 15 СФФ Бургас 2017 за филма „Врагове“

Специалната награда на 35 фестивал „Златна роза“ 2017 за филма „Врагове“

Номинация за Европейски филмови награди 2016 за филма „Жажда“

Наградата за най-добър филм, най-добра сценография, най-добри костюми, най-добра мъжка поддържаща роля на Los Angeles Movie Awards (САЩ) 2012 за филма „Зад кадър“

Номинация на най-добър филм на международния филмов фестивал в Канзас (САЩ) 2012 за филма „Зад кадър“

Наградата за най-добър режисьор и наградата на FIPRESCI на 34 международен кинофестивал в Кайро 2010 за филма „Зад кадър“

Наградата на публиката на на 5 South East European Film Festival, 2010, Los Angeles,за филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“

Специалната награда на ХХIII фестивал „Златна роза“ за филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ 2008

Наградата за Режисура на ХХIII фестивал „Златна роза“ за филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ 2008

Почетен медал „120 години от Съединението“ за филма „Часът на нашето съединение“ 2005

Наградата на Балканския филмов фонд за сценария „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ (игрален) Солун 2004

„Наградата на Пловдив“ на фестивала на българското документално кино Пловдив 2003 („Похвално слово за консерватизма на българите“)

Награда за дебют на актрисата Весела Казакова и за музика на фестивала „Златна роза“ 2002 („Лист отбрулен“)

„Специалната награда“ на ХІІ фестивал на българското документално кино 1999 г. („Излишните“)

Годишна награда за изкуство на дружество „Гражданин“ – 1997 (”BG“)

Гран при на международния филмов фестивал в Тбилиси (Грузия) 1997 („Черната лястовица“)

„Златна роза“ за документален филм на фестивала на българското кино, Варна 1996 г., („Фердинанд Български“)

Награда за най-добър документален филм, („Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“)

Награда на критиката на фестивала на документалното кино 1992 г., („Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“)

Наградата на София 1991 г., („Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“)

Награда за дебют „Южна пролет“ 1986 г. („Коста Паница – черти из живота и времето му“)

ФилмографияРедактиране

  • 2019 - "Сестра" (игрален) сценарист, продуцент
  • 2018 – „Ирина“ (игрален) сценарист
  • 2017 – „Врагове“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
  • 2015 – „Жажда“ (игрален) сценарист, продуцент
  • 2015 – „Известният непознат“ (документален) сценарист, режисьор, продуцент
  • 2013 – „Дървото на живота – сезон 2“ (телевизионен сериал 12 серии) сценарист
  • 2012 – „Болеро“ (игрален, със студентите магистри от НАТФИЗ. Римейк на „Инспекторът и нощта“, сц. Богомил Райнов) екранна версия, режисьор, копродуцент
  • 2011 – „Човека и Народа“ (документален) сценарист, режисьор, продуцент[2] [3]
  • 2010 – „Зад кадър“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
  • 2008 – „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
  • 2007 – „Летете с Росинант“ (игрален) сценарист (заедно с Георги Стоев – Джеки)
  • 2005 – „Часът на нашето Съединение“ (документален), сценарист, режисьор
  • 2005 – „Възстановителна репетиция“ (документален) режисьор
  • 2004 – „Народния“ (документален) сценарист, режисьор
  • 2003 – „Похвално слово за консерватизма на българите“ (документален) сценарист, режисьор[4]
  • 2002/2003/2004 – „Паренъ влакъ“ (телевизионна документална поредица от 18 епизода) сценарист, режисьор
  • 2002 – „Лист отбрулен“ (игрален) сценарист, режисьор
  • 2000 – „Надежда в София“ (документален) сценарист, режисьор
  • 2000 – „България - това съм аз!“ (игрален) сценарист, режисьор
  • 1999 – „Щрихи към портрета на Народното събрание, 120 години по-късно“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1998 – „Излишните“ (документален), сценарист
  • 1998 – „Къща върху камък, къща върху пясък“ (документален) сценарист (заедно с Асен Владимиров)
  • 1997 – „Женитба“ (игрален) сценарист
  • 1997 – „Кентавърът“ (документален), сценарист, режисьор
  • 1997 – „Патриарси, попове и протести“ (документален) сценарист
  • 1996 – „Страст“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1996 – „Право на избор“ (документален) сценарист
  • 1996 – „Неизвестният главнокомандващ“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1996 – „Преди и след Одрин“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1996 – „BG – невероятни разкази за един съвременен българин“ (научно-популярен) сценарист, режисьор (заедно с Георги Дюлгеров)
  • 1995 – „Черната лястовица“ (игрален) сценарист (заедно с Георги Дюлгеров)
  • 1994 – „Фердинанд Български“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1993 – „Парче от рая“ (документален) сценарист
  • 1991 – „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1989 – „Юдино желязо“ (игрален) сценарист, режисьор
  • 1988 – „Сляпа събота“ (игрален) сценарист
  • 1986 – „Коста Паница – черти из живота и времето му“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1981 – „Мера според мера“, 7 серии – Тома Кранов – актьор
  • 1980 – „Боянският майстор“, 2 серии – като актьор

ИзточнициРедактиране

  1. „Светослав Овчаров снима една любов на Хемингуей в България“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 21 януари 2006 г.
  2. Геновева Димитрова, „Безсънно разочарование“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2679), 4 май 2012 г.
  3. Асен Владимиров, „Приложение на метода или още едно мнение за „Човека и народа“, в. „Култура“, бр. 18 (2680), 11 май 2012 г.
  4. Геновева Димитрова, „Константин Стоилов – от дневника до обелката“, рец. във в. „Култура“, бр. 35, 26 септември 2003 г.

Външни препраткиРедактиране

Интервюта