Свинище (община Кичево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свинище.

Свинище или Свинища (на македонска литературна норма: Свињиште; на албански: Svinjishti) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Свинище
Свињиште
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4364° с. ш. 20.9154° и. д.
Свинище
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина780 m
Население57 души (2002)
Пощенски код6255
Свинище в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.

История редактиране

В XIX век Свинище е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свинища (Svinischta) е посочено като село с 29 домакинства със 105 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Свинища живеят 360 българи-християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свинища е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинища (Svinichta) има 320 българи екзархисти.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Свинища:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
40 50 83 7 90 61 114 175

При избухването на Балканската война 20 души от Свинища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

През 1916 година, след изгонването на сърбските власти от Вардарска Македония и установяването на българско управление, жителите на Свинища възстановяват своето българско учиище, още преди формалната санкция на Министерството на просвещението.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Свинища като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности редактиране

Родени в Свинище
  •   Борис Андреев (1905 – 1968), български революционер
  •   Ефтим Божинов, български революционер
  •   Захарий Петрев, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Иван Георгиев Гинов, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Иван Пейов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Кирил (Киро) Андреев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бакалин, 2 рота на 4 битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[13]
  •   Кръсте Грозданов, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Кръсте Лазарев, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Никола Темелков, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, бакалин, 3 рота на 4 битолска дружина[15]
  •   Софроний Димов Велянов, български революционер от ВМОРО[16]

Бележки редактиране

  1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  8. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 152, 161 (бел. 6).
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22 
  11. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
  16. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.