Свинище (община Кичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свинище.
Свинище или Свинища (на македонска литературна норма: Свињиште; на албански: Svinjishti) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
| Свинище Свињиште | |
|---|---|
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Свинище | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Свинище в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.
ИсторияРедактиране
В XIX век Свинище е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свинища (Svinischta) е посочено като село с 29 домакинства със 105 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Свинища живеят 360 българи-християни.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинища (Svinichta) има 320 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Свинища:[5]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 40 | 50 | 83 | 7 | 90 | 61 | 114 | 175 |
При избухването на Балканската война 20 души от Свинища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
През 1916 година, след изгонването на сърбските власти от Вардарска Македония и установяването на българско управление, жителите на Свинища възстановяват своето българско учиище, още преди формалната санкция на Министерството на просвещението.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Свинища като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Свинище
Борис Андреев (1905 – 1968), български революционер- Ефтим Божинов, български революционер
- Захарий Петрев, български революционер от ВМОРО[10]
- Иван Георгиев Гинов, български революционер от ВМОРО[11]
- Иван Пейов, български революционер от ВМОРО[10]
- Кирил (Киро) Андреев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бакалин, 2 рота на 4 битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[12]
- Кръсте Грозданов, български революционер от ВМОРО[11]
- Кръсте Лазарев, български революционер от ВМОРО[13]
- Никола Темелков, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, бакалин, 3 рота на 4 битолска дружина[14]
- Софроний Димов Велянов, български революционер от ВМОРО[15]
БележкиРедактиране
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 152, 161 (бел. 6).
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.