Свободен град Данциг
Свободният град Данциг (на немски: Freie Stadt Danzig; на полски: Wolne Miasto Gdańsk) е полуавтономен град и пристанище, разположен на Балтийско море, който е създаден на 10 януари 1920 година против волята на местното население[1] в съответствие с разпоредбите на част III, раздел XI на Версайския договор от 1919 г.
Свободен град Данциг | |
15 ноември 1920 – 1 септември 1939 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Религия | |
Форма на управление | |
История | |
Население | |
366 730 души | |
Валута | |
| |
Свободен град Данциг в Общомедия |
Свободният град включва град Гданск (тогава: Данциг) и над 200 градове, села и населени места в околностите, всички които са били част от бившата Германска империя.
Обществото на народите обявява, че районът ще остане разделен от територията на Ваймарската република, както и че за границите на автономния град ще се грижи възстановената Полша. Въпреки че е обявен за автономен, Гданск не е напълно свободен, той е под „защитата“ на Обществото на народите и е поставен в по-обвързващ митнически съюз с Полша. Полша също има и други, специални права за използването на града.[2]
Когато започва Полската кампания на Вермахта, правителството на Гданск заявява, че градът е част от Германия и Свободният град вече не съществува. Това става без одобрението на Полша или на Обществото на народите, поради което не е признато. Следва антисемитска и антиполска дискриминация и гонения. До завладяването му от Червената армия през първите месеци на 1945 г. остава под управлението на Третия райх, след което германските граждани са избити или изгонени, а градът е поставен отново под полска юрисдикция. Получава и полското си име – Гданск, и е заселен с поляци.
-
Синагогата на Свободния град Гданск, 1939 г.
-
Предаването на главната позиция на полуостров Вестерплате, Гданск, и пленените полски войници. Битката за Вестерплате е началото на Втората световна война
Източници
редактиране- ↑ The Danzig Dilemma – „A Study in Peacemaking by Compromis“, author John Brown Mason, Stanford university press, 1946, page 284
- ↑ Yale Law School – The Avalon Project, архив на оригинала от 26 юни 2013, https://www.webcitation.org/6HfQrDIMn?url=http://www.yale.edu/lawweb/avalon/imt/partiii.htm, посетен на 11 септември 2009