Свободен град Данциг

Свободният град Данциг (на немски: Freie Stadt Danzig; на полски: Wolne Miasto Gdańsk) е полуавтономен град и пристанище, разположен на Балтийско море, който е създаден на 10 януари 1920 година против волята на местното население[1] в съответствие с разпоредбите на част III, раздел XI на Версайския договор от 1919 г.

Свободен град Данциг
10 януари 1920 – 1 септември 1939
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Gdansk Bay Borderlines 1939 English.svg
Континент
Столица
Официален език
Религия
Форма на управление
История
Население
366 730 души
Предшественик
Западна Прусия
Ваймарска република
Наследник
Германска империя
Свободен град Данциг в Общомедия

Свободният град включва град Гданск (тогава: Данциг) и над 200 градове, села и населени места в околностите, всички които са били част от бившата Германска империя.

Обществото на народите обявява, че районът ще остане разделен от територията на Ваймарската република, както и че за границите на автономния град ще се грижи възстановената Полша. Въпреки че е обявен за автономен, Гданск не е напълно свободен, той е под „защитата“ на Обществото на народите и е поставен в по-обвързващ митнически съюз с Полша. Полша също има и други, специални права за използването на града.[2]

Когато започва Полската кампания на Вермахта, правителството на Гданск заявява, че градът е част от Германия и Свободният град вече не съществува. Това става без одобрението на Полша или на Обществото на народите, поради което не е признато. Следва антисемитска и антиполска дискриминация и гонения. До завладяването му от Червената армия през първите месеци на 1945 г. остава под управлението на Третия райх, след което германските граждани са избити или изгонени, а градът е поставен отново под полска юрисдикция. Получава и полското си име – Гданск, и е заселен с поляци.

ИзточнициРедактиране

  1. The Danzig Dilemma – „A Study in Peacemaking by Compromis“, author John Brown Mason, Stanford university press, 1946, page 284
  2. „Yale Law School – The Avalon Project“, архив на оригинала от 26 юни 2013, https://www.webcitation.org/6HfQrDIMn?url=http://www.yale.edu/lawweb/avalon/imt/partiii.htm, посетен 26 юни 2013