Свободен град Данциг

Свободният град Данциг (на немски: Freie Stadt Danzig; на полски: Wolne Miasto Gdańsk) е полуавтономен град и пристанище, разположен на Балтийско море, който е създаден на 10 януари 1920 година против волята на местното население[1] в съответствие с разпоредбите на част III, раздел XI на Версайския договор от 1919 г.

Flag of the Free City of Danzig.svg
Синагогата на Свободния град Гданск, 1939 г.

Свободният град включва град Гданск (тогава: Данциг) и над 200 градове, села и населени места в околностите, всички които са били част от бившата Германска империя.

Обществото на народите обявява, че районът ще остане разделен от територията на Ваймарската република, както и че за границите на автономния град ще се грижи наскоро възстановената Полша. Въпреки че е обявен за автономен, Гданск не е напълно свободен, той е под „защитата“ на Обществото на народите и е поставен в по-обвързващ митнически съюз с Полша. Полша също има и други, специални права за използването на града. [2].

Предаването на главната позиция на полуостров Вестерплате, Гданск, и пленените полски войници. Битката за Вестерплате е началото на Втората световна война

Когато започва Полската кампания на Вермахта, правителството на Гданск заявява, че градът е част от Германия и Свободният град вече не съществува. Това става без одобрението на Полша или на Обществото на народите, поради което не е признато. Следва антисемитска и антиполска дискриминация и гонения. До завладяването му от Червената армия през първите месеци на 1945 г. остава под управлението на Третия райх, след което германските граждани са избити или изгонени, а градът е поставен отново под полска юрисдикция. Получава и полското си име – Гданск, и е заселен с поляци.

ИзточнициРедактиране

  1. The Danzig Dilemma – „A Study in Peacemaking by Compromis“, author John Brown Mason, Stanford university press, 1946, page 284
  2. Yale Law School – The Avalon Project