Св. св. Петър и Павел (Горно Лисиче)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
„Св. св. Петър и Павел“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Петар и Павле“) е православна църква в скопското село Горно Лисиче, Северна Македония. Църквата е под управлението на Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепсикопия.[1]
| „Св. св. Петър и Павел“ „Св. св. Петар и Павле“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Аеродрум | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Горно Лисиче |
| Посветен на | Павел |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Архиерейско наместничество | Скопие |
| Изграждане | 1975 година |
| Статут | действащ храм |
| „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
История редактиране
Според народното предание църква е средновековна и предхожда османското завоевание, при което била разрушена. До края на XIX век мястото е оброчище, посветено на апостолите Петър и Павел.[1] В края на XIX век, силно набожният скопски Гали бег, сънувал, че ще има деца само ако даде на християните вакъф за изграждане на молитвен дом.[2] Гали бег дал на християните място за църква, на което бил поставен кръст, и му се родили синовете Шукри, по-късно бег на Горно Лисиче, и Шаин, по-късно бег на Долно Лисиче, както и щерката Айша. Около 1880 година Шукри бег позволил на християните да покрият кръста и да оградят парцела. Изградена била сграда плетарка която обаче била запалена от ревностни мюсюлмани.[3]
Около 1890 година, църквата е повторно издигната. Новата сграда имала размери 4x4 m и била от кирпич. Основите били от камък специално донесен от горното течение на Маркова река. Около 1900 година Маркова река излиза от коритото си след дълги валежи и отнася всички горнолисички къщи и църквата.[4]
Християните от Горно Лисиче използват църквата „Свети Спас“ в Драчево. В 1915 година, веднага след освобождението на Скопско по време на Първата световна война, българската власт по искане на Скопската митрополия дава дозволение за възстановяване на църквата. Църквата е градена доброволно от местното население, а в изграждането участват и български войници, които с военни коли пренасят камъни от близката каменоломна. Строежът е завършен в 1916 година и през пролетта храмът е осветен. Нова църква е по-толяма и по-хубава. Градежът е печени тухли и жълт камък, а иконостасът е един от най-хубавите в Скопско. В храмът има и помощни помещения, използвани по-късно от 1920 до 1924 година, вече в Кралството на сърби, хървати и словенци, за сръбско училище.[5]
На 9 ноември 1944 година църквата е минирана и разрушена от Германската армия, вероятно тъй като е била склад за боеприпаси, които германците не могли да вземат със себе си.[6]
След края на Втората световна война, в 1946 година е създаден църковен комитет, начело с поп Ордан, за възстановяване на църквата. Усилията обаче срещат съпротивата на комунистическите атеистични власти. Селяните започват без разрешение възстановяване на основите и стените, но в 1948 година строежът е спрян от властите и обредите се вършат под открито небе.[7]
В 1968 година църковният комитет получава разрешение за строеж, но той върви бавно поради липса на средства. В 1974 година е избран нов комитет от 19 души, начело със свещеника Никола Ковачовски. Той успява да изгради църквата и голямата камбанария. На 14 септември 1975 година е осветена от архиепископ Доситей Охридски и Македонски.[8]
На 1 април 1994 година е създадена Втората Горнолисичка енория, в която влиза и църквата „Света Троица“ в Долно Лисиче. На 1 септември 1998 година е направена нова административна подялба, според която в Горнолисичката енория влизат църквата „Св. св. Апостоли Петър и Павел“, параклисът „Възкресение Христово“, изграден в 1998 и осветен в 1999 година на гробищата в Горно Лисиче и „Свети Йеремия“ над Пинтия, изградена в 1989-1991 година.[9]
В 2001 година е изградена трапезария и е обновена фасадана на църквата с дялан камък.[10]
В храма има икони на Димитър Папрадишки от 1918 година.[11]
Бележки редактиране
- ↑ а б Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 112. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 112-113. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 113-115. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 115. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 115-116. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 116. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 116-117. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 117-118. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 121. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 123-124. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 90-91. (на македонска литературна норма)