Северяни

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За славянското племе вижте Северяни (племе).

Северяни, Северни или Севрели (на гръцки: Βορεινό, Ворино, катаревуса: Βορεινόν, Воринон, до 1926 година Σέβρενη, Севрени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Северяни
Βορεινό
— село —
Гърция
41.0289° с. ш. 22.0792° и. д.
Северяни
Централна Македония
41.0289° с. ш. 22.0792° и. д.
Северяни
Воденско
41.0289° с. ш. 22.0792° и. д.
Северяни
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина175 m
Население673 души (2021 г.)

География редактиране

Северяни е разположено на 175 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 8 km северно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Северяни е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Северяни (Севрени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 586 души и 150 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Севрели живеят 130 българи християни и 1200 българи мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Севрени (Sevreni) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Северяни с 1330 български жители, от които 130 християни и 1200 мюсюлмани.[2]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Северени има 218 къщи славяни мохамедани.[6]

След Гръцко-турската война, в 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на Северяни е изселено в Турция и в селото са настанени 682 гърци бежанци, предимно понтийци.[2] В 1926 година е преименувано на Ворино, в превод Северно.[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 177 бежански семейства и 659 души.[7] Според други данни в 1928 година селото има 693 жители, от които 11 местни и останалите бежанци.[2]

Селото произвежда жито, тютюн, пипер, десертно грозде, а е развито и скотовъдството.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Северяни на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Диня[8] Ντίνια Константина Κωνσταντινιά[9] блато на ЮИ от Северяни[8]
Поток[8] Ποτόκ Плимира Πλημμύρα[9] река на Ю от Северяни, десен приток на Барища[8]
Курти[8] Κουρτί Рема Ρέμα[9] река на Ю от Северяни, десен приток на Барища[8]
Дъбот[8] Νταμποτ Веланидиес Βελανιδιές[9] местност на Ю от Северяни[8]
Карбури[8] Καρμπούρι Камбура Καμπούρα[9] местност на ЮИ от Северяни[8]
Чиковец[8] Τσικοβιτς Микра Μικρά[9] местност на ЮИ от Северяни и на Ю от Невор[8]
Върбак[8] Βάρμπα Итиес Ίτιές[9] местност на ЮИ от Северяни[8]
Кайнарджа[8] Καινάρτζα Термо Θερμό[9] река на И от Северяни, десен приток на Барища[8]
Порой Πορόϊ Мелисотопос Μελισσότοπος[9]
Караджова Καρατζόβα Маврос Камбос Μαύρος Κάμπος[9] областта, в която е Северяни (Мъглен)[10]
Бунив камен[8] Μπούνιφ Κάμεν[9] Куфопетра Κουφόπετρα местност в Кожух на С от Северяни[8]
Белица Μπελίτσα Аспрорема Άσπρόρεμα[9]
Исрота[8] Ίσροτ Химадио Χειμαδιό[9] местност в Кожух на С от Северяни и на Ю от Сборско[8]
Ронго[8] Ρόγκοτ Вурло Βούρλο[9] връх в Кожух на СЗ от Северяни и на З от Сборско (1169 m)[8]
Леска[8] Λέσκα Рема Ρέμα[9] река в Кожух на С от Северяни[8]
Лескова нива[8] Λίσκοβα Νίβα[9] Лефтокария Λεφτοκαρυά местност в Кожух на С от Северяни[8]
Цървени земи[8] Τσερβένι Ζέμνι[9] Кокинохома Κοκκινόχωμα връх в Кожух на С от Северяни и на СИ от Сборско[8]
Катофилков камен[8] или Катофилски камен[11] Κατοφίλκο Κάμεν[9] Петра ту Филипу Πέτρα τοϋ Φιλίππου връх в Кожух на С от Северяни и на С от Сборско[8]
Бела вода[8] Βένα Βόδα Аспрокорфи Άσπροκορφή[9] връх в Кожух на С от Северяни и на СЗ от Сборско[8]
Кюлто[8] Κιοϋλτο Келари Κελάρι[9] връх в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Средоречка[8] Στρεντορίτσκα Месео Дромаки Μεσαίο Δρομάκι[9] река в Кожух на С от Северяни, ляв приток на Козяк[8] (Круша)[10]
Чаири[8] Τσαΐρι Ливади Λειβάδι[9] гора в Кожух на СЗ от Северяни на река Средоречка[8]
Грото[8] Γκρότο Плая Πλαγιά[9] връх в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Витлогрико[8] Βιτλόγρικο Агриоплая Άγριοπλαγιά[9] връх в Кожух на СЗ от Северяни (1360 m)[8]
Динга[8] Ντίγκα Сикома Σήκωμα[9] връх в Кожух на С от Северяни (1564,9 m)[8]
Куровица[8] Κουροβίτσα Куфала Κουφάλα[9] връх в Кожух на С от Северяни и на С от Сборско (1679,1 m)[8]
Бела чука[8] Μπαλατσούκα Аспрокорфес Άσπροκορφές[9] връх в Кожух на С от Северяни, гранична пирамида № 100[8]
Кинарьо[8] Κυνάργο Оргомено Όργωμένο[9] местност в Кожух на С от Северяни Ю под гранична пирамида № 102[8]
Порой[8] Πορόϊ Химарос Χείμαρρος[9] името на горното течение на Козяк, река на СЗ от Северяни, разделяща Нидже на И от Кожух на З[8]
Хани[8] Χάνι Пандохиу Πανδοχείου[9] гора в Кожух на С от Северяни, под Бела чука[8]
Оровища[8] Όρόβιστο Врахаки Βραχάκι[9] връх в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Плаца[8] Πλάτσα Платома Πλάτωμα[9] връх в Кожух на С от Северяни[8]
Ликовина[8] Λυκοβίνα Вотано Βότανο[9] връх в Кожух на С от Северяни и на ЮЗ от Сборско (1024,7 m)[8][8]
Кутупи[8] Κουτούπι Куцуро Κούτσουρο[9] местност на С от Северяни[8]
Горско[8] Γκόρστκο Дасико Δασικό[9] местност в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Прашник[8] Πράσνικ Прасотопос Πρασσότοπος[9] местност в Кожух на СЗ от Северяни, между гранични пирамиди № 106 и 107[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1466[2] 1143[2] 693[2] 963[2] 777[2] 728[2] 790[2] 616[2] 607 871 766

Други редактиране

На Ворино е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 100. (на македонска литературна норма)
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  10. а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  11. Kavadarci GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.