Селци

българско село
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Селци (Община Струга).

Селци е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.

Селци
Общи данни
Население 474 души[1] (15 юни 2020 г.)
42,4 души/km²
Землище 11,182 km²
Надм. височина 170 m
Пощ. код 4129
Тел. код 03110
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 66127
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   кмет
Селци
Стефан Стефанов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Селци се намира на 12 км от град Садово и 18 км от град Асеновград.

ИсторияРедактиране

За първи път село Селци се споменава в турския регистър на акънджиите от 1472 г. като „Село Ахали Геберан“ от нахията Филибе (Пловдив)[2].

През ХV-ХVІ в. Селци се назовава с две имена, освен наименованието Яхялии (до 1934 г. или Яхиелу, Яхиялу). Тези две имена са: Якюбджу (или Якубчу в различни документи) и Еберджи (както и Ейерджи, също в различни документи). В подробния тимарски регистър на Пловдивско от 1596 г. селото е отбелязано като „Село Якюбджу, с друго име Ейерджи и с друго име Яхиялу от нахията Конуш, спадаща към Филибе...“ [3]

В кратък (иджмал) регистър за джизие от 1635 г., селото е упоменато под името „Яхиелу при Папас“ т.е. Селци до Поповица, (Папас е днешното село Поповица), като е посочено, че към годината на съставянето на регистъра, селището е наброявало 30 къщи, от 27 до 1634 г., и три нови заселили се в селото, при преброяването за новата 1635 г. [4]. Името на селото отново под същата форма „Яхиелу при Папас“, се споменава и в друг турски регистър за джизие, но датиращ от 1651 г., като според него, селото по времето на появата му е наброявало вече 34 къщи [5].

В научната литература сведенията за селото са много малко. Най-старата му история е почти непозната. От землището му произхожда единична находка на златна френска републиканска монета – 20 франка, сечена в 1873 г. [6]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Духовните центрове в селото са църквата и читалището. Храм „Свети Димитър“ е построен през 19 век и обновен през 1934 г. Читалище „Христо Смирненски 1934 г.“ е създадено през 1934 г. Към него съществуват: женски народен хор „Тракийски напеви“, ФГ „Нашенки“, обредна група „Традиция“ и още няколко временни работни групи.

Редовни събитияРедактиране

Ежегодно на 20 юли се провежда традиционният народен събор на селото в чест на „Свети Пророк Илия“. Съборът започва с курбан до параклиса с името на светеца и продължава на мегдана в селото с концерт и всеобщо хоро.

Всяка година се провежда и „Коледен концерт“ на мегдана в селото. В него участват хора от различни възрастови групи. Възпроизвежда се обичаят Бъдни вечер, има коледарска група, пеят се песни и се раздават подаръци на по-малките деца от Дядо Коледа.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.64б
  3. Istanbul – BOA, TD 1001, s.638.
  4. Елена Грозданова. „Българската народност през 17 в. Демографско изследване“, София, 1989 г., стр. 379 – 390 с табличните данни, за Селци и другите селища от Пловдивско
  5. Елена Грозданова. „Българската народност през 17 в. Демографско изследване“, София, 1989 г., стр. 379 – 390 с табличните данни, за Селци и другите селища от Пловдивско
  6. Автор: Любомир Василев – историк, личен архив