Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.

Илѝнден е християнски празник в памет на старозаветния пророк Илия (пророк).[1]

Илинден
Възнесение на свети Илия. Българската икона. 1831
ВидНароден
Дата20 юли
Тържестваправят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори
Обичаине се работи
Илинден в Общомедия

Повечето християнски църкви, включително Българската православна църква (БПЦ), отбелязват Илинден на 20 юли (по Грегорианския или Новоюлианския календар). Някои православни църкви, сред които Руската православна църква, а между 1916 г. и 1968 г. и БПЦ (по така наречения в България стар стил), отбелязват празника на 2 август (по Юлианския календар). На 2 август се отбелязва и годишнината от започналото на Илинден през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание – важен празник в България и в Северна Македония, където това е националният празник на страната.[2]

Илинден е и един от основните празници в българския народен календар, известен и с имена като Илиинден, Свети Илия Гърмоделец, Свети Илия Гръмоломник, Свети Илия Гръмовник, тъй като във фолклора пророк Илия е смятан преди всичко за повелител на мълниите и гръмотевичните бури.[3]

Освен като честван от християните празник Илинден съществува и като мюсюлмански празник, под името Алигун/Алиджун, у бошняците.[4]

Имен ден редактиране

Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имена, като: Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илизабет (Елизабет), Илейн, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо.

Библейска традиция редактиране

Според Библията пророк Илия е предан почитател на Йехова, който се възпротивява на опитите на израелското царско семейство (Ахав, Йезевел, Охозия) да смеси трайно култа към него с тези на традиционно почитаните в Ханаан и Вавилон. Успява отчасти да ги разубеди и възпре, изричайки много пророчества и извършвайки много чудеса. Предава делото си на достоен заместник – пророка Елисей – и е удостоен от Бога със специално място на небето. Възнася се жив във висините, настанен в огнена колесница. Там се превръща в горещ молитвен застъпник за народите и за отделните хора.[5]

В българския фолклор редактиране

Според фолклорните представи за Свети Илия, изградени както в основа на старинните писания за него, така и чрез паралели с езическите богове на Слънцето, гръмотевиците и дъжда, това е един светец, който персонифицира тези явления, а отношението му към хората е поначало благодетелно, но той лесно бива обзет от свирепост, при нарушаване на определени правила. Силно се сърди и резултатите са гибелни – той е господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките и денем е винаги на път по небето.[6]

Сред забраните, престъпването на които се смята в този смисъл за много опасно е тази да не се се влиза в морето, защото на този ден (20 юли) то взима най-много жертви, като курбан за св. Илия. Също така според народното поверие на Илинден не бива да се работи, защото гръм (мълния) може да удари човека, който си е позволил да го прави. Забраната важи и за добитъка – временно освобождаван от работа. Някои от свързаните с празника поверия имат метеорологически и агрономически характер. Според тях, ако на този ден гърми, това предвещава суша или че орехите и лешниците ще бъдат кухи.[3] За сметка на това, тогава може да се очаква виното да бъде хубаво.

Според традицията на Илинден се коли като курбан старият петел в къщата и се оставя нов млад петел на негово място.[3] Тъй като свети Илия е сред популярните светци, на Илинден се провеждат и много селски събори, на които понякога се коли като общоселски курбан общият селски бик.[3]

Този ден по традиция се смята за граничен между лятото и есента.[7]

Други редактиране

На Илинден е наречена улица в квартал „Красна поляна 1“ в София (Карта).

Източници редактиране

  1. http://www.pravenc.ru/text/389301.html
  2. http://sinbad.mp.com.mk/cit/drzavnipraznici.htm
  3. а б в г Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 681-684.
  4. Duraković E.: Staroslavenski običaji u narodnoj religiji i kulturi Bošlnaka. Esej, Behar, 100, Sarajevo.
  5. https://web.archive.org/web/20210802101730/http://www.archangel.kiev.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=1281:sviatyi-prorok-bozhyi-illia&catid=19&Itemid=37
  6. Белова, 1999, с. 405.
  7. Агапкина, 1999, с. 403.