Станислас Сенклер

Станислас Сенклер Британски агент, полковник Роден: 24 януари 1835 г. Вепряй, Руска империя Починал: 24 януари 1887 г. Малмеди, Белгия

Станислас Греам Бауер Сенклер (на английски: Stanislas Graham Bower Saint Clair) нарекъл се Хидает паша e британски агент с дипломатческо прикритие. През 1878 г. действа активно срещу Русия и се поставя на турска служба. Провокира към метеж и фанатизъм мюсюлманите в Средните Родопи и Кърджалийско. Организира там „спонтанно възникнал“ метеж срещу християнското население и Временното руско управление с цел компрометирането на България и откъсването на територии от нея. Разбит е от руски части и четата на капитан Петко войвода.

Биография

Pоден дом на Сенклера

Станислас Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Вепряй, намиращ се в имението на дядо му, което понастоящем е част от Литва. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в Индия и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на Наполеон I при злополучното му нападение над Москва през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полският му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.

Като потомствен военен, образован и комбинативен постъпва в Британската армия. Отличава се в Кримската война. Повишен е във военно звание капитан (1859). Чиновник в британското консулство в Бургас (1862). След две години заема консулска длъжност в британската служба във Варна. Купува си бейски чифлик в с. Акдере с намерение да се установи в тогавашната Османска империя. Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име Хидает паша („Праволинейния“ генерал), с което да си присвои и чин който никой не му е давал. В съавторство с Чарлз Брофи издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г. В книгата българите са описани като примитивни и нелицеприятни хора.

При избухването на Руско-турската война (1877 – 1878) формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командването на Сюлейман паша. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей. След осуетеният от европейските дипломати опит за запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при Пловдив разпиляната войска се насочва към Цариград и Родопите. Сенклер отстъпва със своя пълководец неудачник и през Тополовския проход се озовава в Кърджалийско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас се счита за загубен и аватюристът гони реванш.

Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото „гяурско царство“, шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през Априлското въстание (1876) и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Османската империя и британските интереси. Получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с „мажири“ – дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 г.

Оглавява антихристиянския „спонтанен“ метеж в средата на 1878 г. подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от България. Само с 9 бойци капитан Петко войвода спасява от клане село Плевун след което в няколко сражения отразява атаките на метежниците. След намесата и на руски части башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.

Сенклер умира в Малмеди, Белгия през 1887 г.

Източници

• Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;
• Радев, Симеон. Общонародният въпрос. // Строителите на съвременна България. Том 1. 1910 – 1911.