Станислас Сенклер

Станислас Греам Бауер Сенклер (на английски: Stanislas Graham Bower Saint Clair) нарекъл се Хидает паша e британски агент с дипломатческо прикритие. През 1878 г. действа активно срещу Русия и се поставя на турска служба. Провокира към метеж и фанатизъм мюсюлманите в Средните Родопи и Кърджалийско. Организира там „спонтанно възникнал“ метеж срещу християнското население и Временното руско управление с цел компрометирането на България и откъсването на територии от нея. Разбит е от руски части и четата на капитан Петко войвода.

Станислас Сенклер
британски агент, полковник
Роден	24 януари 1835 г. Вепряй, Руска империя
Починал	24 януари 1887 г. Малмеди, Белгия

Биография

Pоден дом на Сенклера

Станислас Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Вепряй, намиращ се в имението на дядо му, което понастоящем е част от Литва. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в Индия и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на Наполеон I при злополучното му нападение над Москва през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полския му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.

Като потомствен военен, образован и комбинативен постъпва в Британската армия. Отличава се в Кримската война. Повишен е във военно звание капитан (1859). Чиновник в британското консулство в Бургас (1862). След две години заема консулска длъжност в британската служба във Варна. Купува си бейски чифлик в с. Акдере с намерение да се установи в тогавашната Османска империя. Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име Хидает паша („Праволинейния“ генерал), с което да си присвои и чин който никой не му е давал. В съавторство с Чарлз Брофи издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г. В книгата българите са описани като примитивни и нелицеприятни хора.

При избухването на Руско-турската война (1877 – 1878) формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командването на Сюлейман паша. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей. След осуетеният от европейските дипломати опит за запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при Пловдив разпиляната войска се насочва към Цариград и Родопите. Сенклер отстъпва със своя пълководец неудачник и през Тополовския проход се озовава в Кърджалийско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас се счита за загубен и аватюристът гони реванш.

Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото „гяурско царство“, шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през Априлското въстание (1876) и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Османската империя и британските интереси. Получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с „мажири“ – дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 г.

Оглавява антихристиянския „спонтанен“ метеж в средата на 1878 г. подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от България. Само с 9 бойци капитан Петко войвода спасява от клане село Плевун след което в няколко сражения отразява атаките на метежниците. След намесата и на руски части башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.

Сенклер умира в Малмеди, Белгия през 1887 г.

Източници

• Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;
• Радев, Симеон. Общонародният въпрос. // Строителите на съвременна България. Том 1. 1910 – 1911.