Сепаратизмът в Турция е явление, породено от желанието на редица малцинства в Турция, да се отделят и да образуват независими национални държави.[1][2]

Етнолингвистична карта на Турция.

Кюрдски сепаратизъм редактиране

В началото на 21 век кюрдите остават най-голямата етническа група в Османската империя, която остава без собствена държава. Севърския договор между Османската империя и Тройното съглашение през 1920 г. предвижда създаването на независим Кюрдистан. Това споразумение обаче никога не влиза в сила и е отменено след подписването на Лозанския договор през 1923 г. През 1920-те и 1930-те години кюрдите на няколко пъти се бунтуват срещу турските власти, но без успех.

През август 1984 г. Кюрдската работническа партия (ПКК) обявява война на турските власти, която продължава и днес. До 1993 г. ПКК поставя искане за провъзгласяването на единен и независим Кюрдистан, обединяващ кюрдските територии, които днес са част от държавните граници на Турция, Иран, Ирак и Сирия.

От 1999 г. ПКК поставя изисквания, които са близки и разбираеми за по-голямата част от кюрдското население: предоставяне на автономия, запазване на националната идентичност, изравняване на правата на кюрдите с тези на турците, откриване на национални училища и искане за кюрдско радио и телевизия.[3][4][5][6][7][8]

Арменски сепаратизъм редактиране

 
Планираното разделяне на Османската империя според заменения Севърски договор от 1920 г.
 
Съвременна концепция за Обединена Армения, зад която застава Арменската революционна федерация.

Западна Армения (на западноарменски: Արեւմտեան Հայաստան, Arevmdian Hayasdan) е разположена в Западна Азия, е термин, използван за обозначаване на източните части на Турция (бившата Османска империя), които са били част от историческата родина на арменците.[9] Западна Армения, наричана още Византийска Армения, възниква след разделянето на Велика Армения между Византийската империя (Западна Армения) и Сасанидска Персия (Източна Армения) през 387 г.

Районът е завладян от османците през 16 век по време на Османско-персийската война през 1532–1555 г., от техните ирански съперници от династията Сефевиди. Османското управление над региона става решаващо едва след османско-сефевидската война от 1623–1639 г.[10] Тогава областта става известна като Турска Армения или Османска Армения. През 19 век Руската империя завладява цяла Източна Армения от Иран,[11] а също и някои части на Турска Армения, като Карс. Арменското население в региона е засегнато по време на масовите кланетата на над арменци през 1894–1896 г., извършено от Османската империя.

Арменците живеещи в земите на техните предци, са били унищожени или депортирани от османските сили по време на арменския геноцид и през следващите години. Систематичното унищожаване на арменското културно наследство, продължило повече от 4000 години,[12][13] е считано като пример за културен геноцид.[14][15]

Днес в района живеят само асимилирани и криптоарменци (скрити арменци), а някои арменци иредентисти определят района за част от Обединена Армения. Тези възгледи споделя партия Арменска революционна федерация в Армения.

Лазки сепаратизъм редактиране

Лазистан, който е част от Трапезундския вилает по време на Османската империя, е населен от лази и амшенци, той граничи с Батумски окръг в Кутаиска губерния на Руската империя. В руски източници от 16-19 век се споменава като част от т.нар. „Турска Грузия“[16] или „грузинска земя“.[17]

В древността този регион е бил част от Колхидското царство, Царство Егриси е известно на древните гърци и римляни като Лазика, а на персите като Лазистан. За разлика от северните си съседи – мегрелите, и южните – арменците, те избягват арабското владичество и остават част от Византия. През Средновековието Лазистан е бил част от Грузия до превземането им от Османската империя през 1578 г. През 1878 г. източен Лазистан (включително град Батуми) става част от Руската империя, а центърът на османския санджак се премества от Батуми в град Ризе. Площта на санджака е 3733,7 км2., жителите му са били предимно лази и гърци, ок. 138,4 хил. души. Областта е известна с най-добрите моряци във турската флота.

Източници редактиране

  1. Renewed Turkish nationalism silences ethnic minorities // Посетен на 5 July 2021.
  2. Kurds, Turks and the Alevi Revival in Turkey // 22 September 1996. Посетен на 5 July 2021.
  3. Müftüler-Bac, Meltem. Addressing Kurdish Separatism in Turkey // Theory and Practice in Ethnic Conflict Management: Theorizing Success and Failure. London, Palgrave Macmillan UK, 1999. ISBN 978-0-230-51308-2. DOI:10.1057/9780230513082. с. 103–119. Посетен на 5 July 2021.
  4. Tezcür, Güneş Murat. Kurdish Nationalism and Identity in Turkey: A Conceptual Reinterpretation // European Journal of Turkish Studies. Social Sciences on Contemporary Turkey (10). 29 December 2009. DOI:10.4000/ejts.4008.
  5. Hoffman, Max. The State of the Turkish-Kurdish Conflict // Посетен на 5 July 2021.
  6. Refugees, United Nations High Commissioner for. Refworld | Chronology for Kurds in Turkey // Посетен на 5 July 2021.
  7. The Kurds in Turkey // Архивиран от оригинала на 2015-06-26. Посетен на 2023-01-12.
  8. Kurds, Turks and the Alevi Revival in Turkey // 22 September 1996. Посетен на 5 July 2021.
  9. Myhill, John. Language, Religion and National Identity in Europe and the Middle East: A historical study. Amsterdam, J. Benjamins, 2006. ISBN 978-90-272-9351-0. с. 32.
  10. Wallimann, Isidor, Dobkowski, Michael N. Genocide and the Modern Age: Etiology and Case Studies of Mass Death. March 2000. ISBN 9780815628286. Посетен на 30 December 2014.
  11. Dowling, Timothy C. Russia at War: From the Mongol Conquest to Afghanistan, Chechnya, and Beyond [2 volumes]. ABC-CLIO, 2014-12-02. ISBN 978-1-59884-948-6.
  12. Diaspora and Memory: Figures of Displacement in Contemporary Literature, Arts and Politics. Rodopi, 2007. ISBN 9789042021297. с. 174.
  13. Shirinian, Lorne. The Republic of Armenia and the rethinking of the North-American Diaspora in literature. E. Mellen Press, 1992. ISBN 9780773496132. с. ix. This date is important, for it marks the beginning of the Armenian Genocide, which destroyed the over two-thousand-year Armenian presence in historical, Western Armenia.
  14. Hovannisian, Richard G. The Armenian Genocide: Cultural and Ethical Legacies. New Brunswick, New Jersey, Transaction Publishers, 2008. ISBN 9781412835923. с. 22.
  15. Jones, Adam. Genocide: A Comprehensive Introduction. Routledge, 2013. ISBN 9781134259816. с. 114.
  16. Кавказскій Календарь, 1879 г., ст. 510.
  17. Андриадзе, Георгий, «Неизвестная историческая Грузия (христианский Лазистан)», ст. 88 (текст на старорусском языке), Тбилиси, 2012, ISBN 978-9941-19776-5