Иредентизмът (на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаемо еднонационалната държава. Като оправдание обикновено се използват аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно (напр. религиозно) единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии.

Карта на италианските региони след обединението през 1920 г. Още „неосвободените“ райони са оцветени: Малта – червен, Корсика и Ница – светло лилав, Далмация – светло зелен.

За първи път терминът започва да се употребява по повод движението за присъединяване към Италия на територии, населени с италианци в Австро-Унгария и други съседни държави. Привържениците на иредентизма в Италия стават една от базите за развитие на фашизма.

Иредентизмът въздейства върху целия свят от 19 век насам, като се развива най-успешно в Европа. В миналото той е особено популярен на Балканския полуостров, с идеите за Велика България, Гръцката Мегали идея, Велика Сърбия, Велика Албания и Велика Румъния.

Иредентизмът е сходен с национализма и сепаратизма, като се отличава от последния по източника на претенциите. При сепаратизма дадена група (обикновено малцинство) се стреми към отцепване на даден район от държавата, в която се намира, за да го присъедини географски към съседна държава. За разлика от него при иредентизма желанието за обединение с малцинството и прилежащите му територии произлиза от експанзионистката държава. Понякога обаче иредентизмът и сепаратизмът се обединяват при установени общи интереси и тогава първият е най-успешен.

Главен фактор за успешното изпълнение на иредентистки програми е влиянието на т. нар. политика на идентичността (identity politics).

ОпределениеРедактиране

В днешно време терминът означава „политика или действия на лица, партии или държави, които се стремят да присъединят към своята държава дадена област (със или без населението) – в момента част от друга държава“[1] Според друго определение това е политика на държава, партия или политическо движение, целяща обединение на народа, нацията и етноса в рамките на единна държава[2]. Изразява се в етническа мобилизация, при която се повдига въпросът за присъединяване на територията, на която живеят хора от даден етнос, с основната държава, в която същият етнос е мнозинство.

ИсторияРедактиране

През 1878 Меноти Гарибалди (син на Джузепе Гарибалди) основава съюза Иредента (на италиански: irredenta – неизкупен, неприсъединен), борещ се за присъединяване на граничните територии от Австро-Унгария с италианско население към Кралство Италия: Триест, Трентино и др. и поставя началото на италианското иредентистко движение.

Често обсъждани съвременни случаи на иредентизъм са споровете между Пакистан и Индия за Джаму и Кашмир и между Израел и Сирия за Голанските възвишения, както и претенциите на Китай към Тайван.[3][4]

Руски иредентизъмРедактиране

Руският иредентизъм се отнася до претенциите на Русия за присъединяване на части от бившата Руска империя или бившия Съветски съюз, намиращи се извън границите на настоящата руска държава.[5]

Анексирането на Крим през 2014 г. се възприема и разглежда от изследователи в областта на политическите науки[6] като доказателство за привързаността на Русия към иредентизма.[7][8][9][10] След събитието в Крим приднестровските власти отправят искане към Русия да анексира Приднестровието.[11][12][13]

Според анализатора Владимир Сокор – старши сътрудник на базираната във Вашингтон Фондация „Джеймстаун“ и нейното водещо издание Eurasia Daily Monitor – речта на руския президент Владимир Путин след анексирането на Крим трябва да се разглежда като „манифест на великоруския иредентизъм“.[14] След първоначално наложените международни санкции срещу Русия в началото на 2014 г., на 20 май 2015 г. учредителите на конфедеративния съюз Новорусия обявяват замразяването на политическия проект.[15][16] На 12 юли 2021 г. официалният уебсайт на канцеларията на президента на Русия публикува написаното от Владимир Путин есе „За историческото единство на руснаци и украинци“[17], а на 21 февруари 2022 г. руският президент признава независимостта на самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република, резултат от руски гражданско-военни административни режими в района на Донбас в Украйна, както и техните иредентистки претенции към целия район.[18][19]

На 24 февруари Русия нахлува в Украйна,[20] което се разглежда като продължение на иредентизма на Русия спрямо Украйна[21] и основание да се говори за сходство между иредентизма на Путин по време на войната в Украйна и иредентизма на Слободан Милошевич по време на войната в Босна.[22]

ИзточнициРедактиране

  1. Основни понятия в сигурността и отбраната. // Военна академия „Георги Раковски“. Посетен на 10 май 2016. Архив на оригинала от 2016-03-18 в Wayback Machine.
  2. Политический словарь. Ирредентизм
  3. Harding, Harry. China and Northeast Asia: The Political Dimension. University Press of America, 1988. ISBN 9780819165923. с. 59.
  4. Kornprobst, Markus. Irredentism in European Politics: Argumentation, Compromise and Norms. Cambridge University Press, 18 December 2008. ISBN 9780521895583.
  5. Siroky, D. S., & Hale, C. W. (2017). Inside Irredentism: A Global Empirical Analysis. American Journal of Political Science, 61(1), 117–128.
  6. Analysis by Paul Hensel, Sara Mitchell, Andrew Owsiak and Krista Wiegand  . Russia’s land grabs in Ukraine could break the international order. // the Washington Post. Посетен на 2023-01-08.
  7. Armando Navarro. Mexicano and Latino Politics and the Quest for Self-Determination: What Needs to Be Done. Lexington Books, 2015. ISBN 9780739197363. с. 536.
  8. Joseph J. Hobbs. Fundamentals of World Regional Geography. Cengage Learning, 2016. ISBN 9781305854956. с. 183.
  9. Marvin Kalb. Imperial Gamble: Putin, Ukraine, and the New Cold War. Brookings Institution Press, 2015. ISBN 9780815727446. с. 163.
  10. Stephen Saideman. Why Crimea is likely the limit of Greater Russia. // The Globe and Mail, March 18, 2014.
  11. Приднестровье как Крым. // Ведомости, 18 March 2014. Архивиран от оригинала на 11 December 2021. Посетен на 2023-01-08.
  12. Moldova's Trans-Dniester region pleads to join Russia. // BBC, 2023-01-08.
  13. Transnistria wants to merge with Russia. // Vestnik Kavkaza, 18 March 2014. Посетен на 2023-01-08.
  14. Vladimir Socor. Putin's Crimea Speech: A Manifesto of Greater-Russia Irredentism. // Eurasia Daily Monitor.
  15. Russian-backed 'Novorossiya' breakaway movement collapses. // Ukraine Today. 20 May 2015.
    Vladimir Dergachev. Проект «Новороссия» закрыт. // Gazeta.ru, 20 May 2015. Посетен на 2023-01-08.
  16. Why the Kremlin Is Shutting Down the Novorossiya Project. // Посетен на 2023-01-08.
  17. Article by Vladimir Putin "On the Historical Unity of Russians and Ukrainians". // Посетен на 2023-01-08.
  18. Putin recognizes separatist claims to Ukraine's entire Donbass region. // Politico. 22 February 2022. Посетен на 2023-01-07.
  19. Russia strongly condemned at UN after Putin orders troops into eastern Ukraine. // The Guardian, 22 February 2022. Посетен на 2023-01-07.
  20. Ukraine conflict: Russian forces attack after Putin TV declaration. // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  21. Paul Hensel, Sara Mitchell, Andrew Owsiak. Russian irredentist claims are a threat to global peace. // The Washington Post, March 4, 2022. Посетен на 2023-01-07.
  22. Harun Karcic. Why NATO Should Worry About the Balkans. // The Economist, March 30, 2022. Посетен на March 31, 2022. The similarities between Russian and Serbian irredentism are astonishing. Back in the 1990s, Serbian nationalists parroted the claim that Bosnia historically belonged to Serbia, that we Bosniak Muslims were in fact Christian Serbs who were forcefully converted to Islam under the Ottomans, and that Bosnia—as an independent and sovereign country—would not survive without Serbian tutelage. So closely are Bosniak Muslims able to identify with Ukrainians that monetary donations have been collected and prayers held at Bosnian mosques for Ukraine’s defense.