Серапион Коласийски

Серапион Коласийски или още Серафим Щипски и Серафим Босненски е български духовник, игумен на Рилския манастир (1753 – 1757), епископ на Коласийската епископия през втората половина на XVIII век (от 1757 г.).[1]

Серапион
български духовник
Ктиторското изображение на Серафим архиерей Болгарский от „Успение Богородично“ в Пчелино, дело на Димитър Молеров, 1834 г.
Ктиторското изображение на Серафим архиерей Болгарский от „Успение Богородично“ в Пчелино, дело на Димитър Молеров, 1834 г.

Роден
Починал
1800 г. (95 г.)

БиографияРедактиране

Роден е около 1705 година в град Банско, тогава в Османската империя, в родолюбивия род Кундеви.[1] В периода 1753 – 1757 година е игумен на Рилския манастир под монашеското име Серапион.[1] Според други източници Серапион е роден в околностите на град Мехомия, тогава в Османската империя, днес Разлог, България.[2] Серапионовият брат Йеротей, йеромонах в Рилския манастир, казва в една бележка в църковна книга, че през 1757 година в манастира пристига патриарх Кирил II Печки и ръкополага Серапион, след което го изпраща в Щип, където тогава е било временно седалището на Коласийската епископия. Колко време е управлявал епархията е неизвестно.

Впоследствие Серапион става дабробосненски митрополит и се преименува на Серафим. Като босненски митрополит е живял и през 1772 година, както споменава брат му Йеротей, следователно той е същият Серафим Босненски, който се споменава в султанския берат от 1766 година, за закриване на Печката патриаршия,[3] по силата на който Коласийската епархия преминава на подчинение на Цариградската патриаршия под името Кюстендилска епархия. Като кюстендилски митрополит е посочен неговият приемник Гаврил:

Печкият патриарх Калиник, нишкият митрополит (бивш по рано печки патриарх) Гавриил, скопският митрополит Константин, босненският митрополит Серафим, ужичкият митрополит Митрофан, белградският митрополит Еремия, самоковският митрополит Неофит и кюстендилският митрополит Гаврил – всичките тези 8 упоменати митрополити, като дойдоха в моя царски престолен град, лично поднесоха молба, потвърдена с печати, щото печката патриаршия заедно със своите митрополити да се присъедини към гръцко-цариградската патриаршия, и за в бъдеще цариградският патриарх сам, заедно със своя синод мен да известява за работите и особените потреби на митрополитите, за назначаването и уволняването им, според черковно-йерархийския устав.

В 1770 – 1772 година е самоковски митрополит.[1]

Предприема пътувания до Молдова и Влашко за търсене на пари за възстановяване на опожарения от арнути Рилски манастир.[4]

На старини отново се прибира в Рилската обител, където пише книги и оставя много и видни ученици. Забележително дело на владиката Серафим е и построената с негови средства църква „Успение Богородично“ в метоха Пчелино на Рилския манастир. В нея и днес може да се види ктиторският му портрет, дело на големия бански живописец Димитър Молеров. Митрополит Серафим доживява до дълбока старост и умира в Рилския манастир през 1800 година.[5] Запомнен е от съвременниците си с добри дела и народополезна дейност.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 250.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 588.
  3. Радосавлевич, Неделко.Митрополити от български произход в православните епархии в Босна и в Херцеговина (1766-1880 г.), https://dveri.bg, посетен на 12.9.2021 г.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 250 – 151.
  5. Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, С., 1906, 265, 268-269;
Дионисий дабробосненски митрополит
(1763 – след 1790)
Даниил