Самоковска епархия

Самоковската епархия (на сръбски: Самоковска епархија, на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Σαμακοβίου) е историческа православна епархия, митрополия, с център град Самоков, съществувала през периода 1557 – 1878 година в Османската империя и от 1878 година и до закриването си в 1907 година в Княжество България.

Самоковска епархия
Местно име Самоковска епархија,
Ιερά Μητρόπολη Σαμακοβίου
Църква Печка патриаршия, Вселенска патриаршия, Българска екзархия
Страна Османска империя, Княжество България
Център Самоков
Катедрална църква Успение Богородично
Дата на основаване 1557 година
Дата на закриване 1907 година
Сан митрополит
Печка патриаршия (XVI-XVII в.)
Требник от XVII век на дяк Негро от Самоковска епархия
Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът Прокопий Мелнишки
Карта на Българската екзархия (1870-1913)
Подпис на Доситей Самоковски от Кондиката на Светия Синод, избирането на Евстатий за пелагонийски митрополит, 1872 г.

ИсторияРедактиране

През периода 1557 – 1766 година Самоковската митрополия е в състава на Печката патриаршия, през периода 1766 - 1870 г. - в състава на Цариградската патриаршия. Присъединена е към Българската екзархия веднага след учредяването и (1870). Според екзархийския устав от 1871 г. няколко епархии трябва да бъдат закрити след смъртта на титулярните им митрополити. След смъртта на кюстендилския митрополит Иларион през 1884 г. е закрита Кюстендилската епархия, а през 1907 г. след смъртта на самоковския митрополит Доситей е закрита и Самоковската епархия. Техните диоцези преминават към Софийската епархия.

Територията на Самоковската митрополия обхваща Самоковско, Дупнишко, Горноджумайско, Крупнишко и Разложко. След 1878 година от епархията се отделя Горноджумайската каза, която се присъединява към Мелнишката епархия на Цариградската патриаршия.[1]

МитрополитиРедактиране

На Печката патриаршия (Самоковски)
Име Име Години Забележка Години
Йоасаф Јоасаф споменава се в 1578 г.
Ананий Ананије споменава се в приписка от XVI-XVII век
Висарион Висарион споменава се в 1683 г.
Нектарий Нектарије споменава се в 1703-4 и 1706 г.[2]
Даниил Даниил споменава се в 1712 г.[3]
Доситей Доситеј споменава се след 1712 г.[4]
Висарион Висарион споменава се след 1715 г.
Кирил Кирило споменава се в 1725 г.
Ефрем Јефрем споменава се в 1732 г.[5] ? - 4 април 173?[6]
Симеон 28 август 1734 г. - 21 август 1737 г. †[7] ? - 1737
Мелетий Мелетије споменава се в 1744 г.[8]
Антим Антим
Серафим Серафим
Неофит Неофит споменава се в 1753, 1766[9] и 1771 г.[10] - 16 април 1778 г. †[11] ? - 1778
На Вселенската патриаршия (Σαμακοβίου)
Име Име Години Забележка Години
Филотей Φιλόθεος април 1778 - 1819 подал оставка[9][12] ? - около 1820
Йеротей Ιερόθεος май 1819 - юли 1826[9] в силиврийски м.[13] ? – 1853
Игнатий Ιγνάτιος юли 1826 - 9 юни 1829 † ? - 1829
Игнатий II Ιγνάτιος 1829 - 1837[14]
Йеремия Ιερεμίας 16 ноември 1837 – юни 1846 в касандрийски м. ? - около 1875
Матей Ματθαίος юни 1846 – май 1861 от бивш ганоски м., подал оставка ? - 1862
Неофит Νεόφυτος 13 май 1861 – 11 декември 1861 † от струмишки м. ? - 1861
Иларион Iλαρίων 23 октомври 1872 - 16 юли 1874 от ксантийски м., в костурски м. 1817 - 1889
Българската екзархия
Име Име Години Забележка Години
Доситей 25 април 1872 - 14 юни 1907 † 1837 - 1907

ЛитератураРедактиране

  • Семерджиев, Христо, Самоков и околността му, София, 1913, печатница „День“, с.5-73.
  • Стефанов, П., йером. "Исторически обзор на Самоковската епархия (XVI-XX в.)", в Духовна култура, 1985, № 7, 25-31.
  • Radosavlevich, Nedelko, „Eparhije Banje (Kjustendila) i Samokova u Pechkoj Patriarshije 1557-1766”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.

БележкиРедактиране

  1. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
  2. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1-6, II изд. Београд, 1982-1988, №№ 5738-5740, 5747.
  3. Стојановић, Љ. Стари српски родослови и летописи. Сремски Карловци, 1927, 110.
  4. Стојановић, Љ. Стари српски родослови и летописи. Сремски Карловци, 1927, 110.
  5. Стојановић, Стари српски записи и натписи, № 5780
  6. Стојановић, № 2549
  7. Стојановић, Стари српски записи и натписи, №№ 2709, 2712, 7735
  8. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 375
  9. а б в Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 160. (на гръцки)
  10. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 415
  11. Стојановић, № 5884
  12. Даскалов, Д. Самоковският митрополит Филотей. – Църковен вестник, 1958, № 38 (1 ноември)
  13. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 64. Посетен на 12 август 2014.
  14. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 147.