Октавио Пас

Октавио Пас Octavio Paz
	мексикански писател, поет и дипломат
	По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г.
Роден	31 март 1914 г. Мексико, Мексико
Починал	19 април 1998 г. (84 г.) Мексико, Мексико
Религия	католицизъм
Националност	Мексико
Учил в	Национален автономен университет на Мексико; Калифорнийски университет – Бъркли
Литература
Период	1931 – 1965 г.
Жанрове	поезия
Направление	Сюрреализъм, екзистенциализъм
Течение	Модерн, Сюрреализъм
Награди	„Сервантес“ (1981); Награда „Алексис дьо Токвил“ (1989); Нобелова награда Нобелова награда за литература (1990)
Повлиян	Тагор, Рамон Хименес, Монтале, Хуана Инес, Лорънс, Хоторн, Йейтс, Мачадо
Повлиял	Фуентес, Гойтисоло, Палмър
Уебсайт	Страница в IMDb
	Октавио Пас в Общомедия

Октавио Пас (на испански: Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, сред най-важните имена в латиноамериканската литература на XX век. Получава Нобелова награда за литература през 1990 г.

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Октавио Пас.

Биография редактиране

Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската революция. Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилиано Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.

Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931 година. То е озаглавено Caballera и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка Luna Silvestre.

Октавио Пас се дипломира през 1937 година, след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той започва да работи върху поемата си Entre la piedra y la flor, посветена на мексиканските селяни. По-късно през същата година посещава Испания по време на Гражданската война и демонстрира солидарност с републиканците. След завръщането си той е сред основателите на литературното списание Taller през 1938 година, на което сътрудничи до 1941 година.

През 1943 година Октавио Пас отива да учи в Университета в Бъркли, Съединени американски щати, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 година работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 година той публикува там El laberinto de la soledad, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 година е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. През 1968 година той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.

Октавио Пас се завръща в Мексико през 1969 година и през следващите години чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в Съединените щати като гостуващ професор. От 1971 до 1976 година издава списание Plural, а от 1976 година до смъртта си – Vuelta, и двете посветени на изкуството и политиката.

Библиография редактиране

Стихосбирки редактиране

Luna silvestre (1933)
Bajo tu clara sombra y otros poemas (1937)
No pasaran! (1937)
Libertad bajo palabra (1949)
¿Águila o sol? (1951)
Piedra de sol (1957)
Blanco (1967)
Ladera este (1971)
Hijos del aire (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
Árbol adentro (1987)

Есета и критика редактиране

El laberinto de la soledad (1950)
El arco y la lira (1956)
Las peras del olmo (1957)
Conjunciones y disyunciones (1969)
El mono gramático (1974)
Tiempo nublado (1983)
Sor Juana: Or, the Traps of Faith (размисли върху поетесата, учен и математик Сор Хуана)

На български редактиране

„Вълни от зрак. Маймуната граматик“. Поезия. Превод от испански Рада Панчовска. София: Нов Златорог, 1994, 232 с.
„Двойният пламък“. Есе. Велико Търново: Фабер, 1998, 184 с.

За него редактиране

Wilson, Jason (1986). Octavio Paz. Boston: Twayne. ISBN 0-8057-6630-8.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

Октавио Пас в Нова социална поезия Архив на оригинала от 2017-04-03 в Wayback Machine.
((en)) Биография на страницата на Нобеловите награди
((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Октавио Пас, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Стихове на Октавио Пас, прочетени от него самия
Октавио Пас, Аналогия и ирония, Литературен вестник, бр. 5, 2022

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Octavio Paz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.