Октавио Пас

мексикански писател, поет и дипломат

Октавио Пас (на испански: Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, сред най-важните имена в латиноамериканската литература на XX век. Получава Нобелова награда за литература през 1990 г.

Октавио Пас
Octavio Paz
мексикански писател, поет и дипломат
По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г.
По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г.
Роден
Починал
19 април 1998 г. (84 г.)
Религияатеизъм
Националност Мексико
Учил вКалифорнийски университет – Бъркли
Национален автономен университет на Мексико
Литература
Период1931 – 1965 г.
Жанровепоезия
НаправлениеСюрреализъм, екзистенциализъм
Течениемодернизъм, Сюрреализъм
НаградиСервантес“ (1981)
Награда „Алексис дьо Токвил“ (1989)
Нобелова награда
Нобелова награда
Нобелова награда за литература (1990)
Повлиян
ПовлиялФуентес, Гойтисоло, Палмър
Уебсайт
Октавио Пас в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография

редактиране

Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската революция. Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилиано Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.

Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931 година. То е озаглавено Caballera и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка Luna Silvestre.

Октавио Пас се дипломира през 1937 година, след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той започва да работи върху поемата си Entre la piedra y la flor, посветена на мексиканските селяни. По-късно през същата година посещава Испания по време на Гражданската война и демонстрира солидарност с републиканците. След завръщането си той е сред основателите на литературното списание Taller през 1938 година, на което сътрудничи до 1941 година.

През 1943 година Октавио Пас отива да учи в Университета в Бъркли, Съединени американски щати, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 година работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 година той публикува там El laberinto de la soledad, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 година е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. През 1968 година той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.

Октавио Пас се завръща в Мексико през 1969 година и през следващите години чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в Съединените щати като гостуващ професор. От 1971 до 1976 година издава списание Plural, а от 1976 година до смъртта си – Vuelta, и двете посветени на изкуството и политиката.

Библиография

редактиране

Стихосбирки

редактиране
  • Luna silvestre (1933)
  • Bajo tu clara sombra y otros poemas (1937)
  • No pasaran! (1937)
  • Libertad bajo palabra (1949)
  • ¿Águila o sol? (1951)
  • Piedra de sol (1957)
  • Blanco (1967)
  • Ladera este (1971)
  • Hijos del aire (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
  • Árbol adentro (1987)

Есета и критика

редактиране
  • El laberinto de la soledad (1950)
  • El arco y la lira (1956)
  • Las peras del olmo (1957)
  • Conjunciones y disyunciones (1969)
  • El mono gramático (1974)
  • Tiempo nublado (1983)
  • Sor Juana: Or, the Traps of Faith (размисли върху поетесата, учен и математик Сор Хуана)

На български

редактиране
  • „Вълни от зрак. Маймуната граматик“. Поезия. Превод от испански Рада Панчовска. София: Нов Златорог, 1994, 232 с.
  • „Двойният пламък“. Есе. Велико Търново: Фабер, 1998, 184 с.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Octavio Paz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​