Октавио Пас
Октавио Пас (на испански: Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, сред най-важните имена в латиноамериканската литература на XX век. Получава Нобелова награда за литература през 1990 г.
Октавио Пас Octavio Paz | |
---|---|
мексикански писател, поет и дипломат | |
![]() По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г. | |
Роден | |
Починал | |
Религия | католицизъм |
Националност | ![]() |
Учил в | Национален автономен университет на Мексико Калифорнийски университет – Бъркли |
Награди | Нобелова награда за литература (1990)[1][2] Сервантес (1981) Награда за мир на германската книжна търговия (1984)[3] |
Литература | |
Период | 1931 – 1965 г. |
Жанрове | поезия |
Направление | Сюрреализъм, екзистенциализъм |
Течение | Модерн, Сюрреализъм |
Награди | „Сервантес“ (1981) Награда „Алексис дьо Токвил“ (1989) Нобелова награда за литература (1990) |
Повлиян | |
Повлиял | Фуентес, Гойтисоло, Палмър |
Уебсайт | |
Октавио Пас в Общомедия |
БиографияРедактиране
Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската революция. Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилиано Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.
Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931 година. То е озаглавено „Caballera“ и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка „Luna Silvestre“.
Октавио Пас се дипломира през 1937 година, след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той започва да работи върху поемата си „Entre la piedra y la flor“, посветена на мексиканските селяни. По-късно през същата година посещава Испания по време на Гражданската война и демонстрира солидарност с републиканците. След завръщането си той е сред основателите на литературното списание „Taller“ през 1938 година, на което сътрудничи до 1941 година.
През 1943 година Октавио Пас отива да учи в Университета в Бъркли, Съединени американски щати, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 година работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 година той публикува там „El laberinto de la soledad“, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 година е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. През 1968 година той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.
Октавио Пас се завръща в Мексико през 1969 година и през следващите години чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в Съединените щати като гостуващ професор. От 1971 до 1976 година издава списание „Plural“, а от 1976 година до смъртта си – „Vuelta“, и двете посветени на изкуството и политиката.
БиблиографияРедактиране
СтихосбиркиРедактиране
- „Luna silvestre“ (1933)
- „Bajo tu clara sombra y otros poemas“ (1937)
- „No pasaran!“ (1937)
- „ Libertad bajo palabra“ (1949)
- „¿Águila o sol?“ (1951)
- „Piedra de sol“ (1957)
- „Blanco“ (1967)
- „Ladera este“ (1971)
- „Hijos del aire“ (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
- „Árbol adentro“ (1987)
Есета и критикаРедактиране
- „El laberinto de la soledad“ (1950)
- „El arco y la lira“ (1956)
- „Las peras del olmo“ (1957)
- „Conjunciones y disyunciones“ (1969)
- „El mono gramático“ (1974)
- „Tiempo nublado“ (1983)
- „Sor Juana: Or, the Traps of Faith“ (размисли върху поетесата, учен и математик Сор Хуана)
На българскиРедактиране
- „Вълни от зрак. Маймуната граматик“. Поезия. Превод от испански Рада Панчовска. София: Нов Златорог, 1994, 232 с.
- „Двойният пламък“. Есе. Велико Търново: Фабер, 1998, 184 с.
За негоРедактиране
- Wilson, Jason (1986). Octavio Paz. Boston: Twayne. ISBN 0-8057-6630-8.
ИзточнициРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Октавио Пас в Литературен клуб
- Октавио Пас в LiterNet
- Октавио Пас в Нова социална поезия Архив на оригинала от 2017-04-03 в Wayback Machine.
- ((en)) Биография на страницата на Нобеловите награди
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Октавио Пас, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Стихове на Октавио Пас, прочетени от него самия
- Октавио Пас, Аналогия и ирония, Литературен вестник, бр. 5, 2022
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Octavio Paz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |