Сергей Андреевич Алешков (Альошкин) (15 февруари 1936 г.; Грин, Западна област – 1 февруари 1990 г., Челябинск)[1] – участник във Великата отечествена война, Най-малкият в историята син на полк, ученик на 142-ри гвардейски стрелкови полк от 47-а гвардейска стрелкова дивизия. Участва в битката при Сталинград, е най-младият защитник на Сталинград.

Сергей Алешков
Роден
Грин, Русия
Починал
1 февруари 1990 г. (53 г.)
Наградимедал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ (1945)
Андрей Андреев в ролята на Сергей Алешков
Сергей Алешков по време на награждаването му (1943)

Биография

редактиране

Преди Великата отечествена война Серьожа Альошков живее със семейството си в горското село Грин (сега Уляновски район на Калужска област). Бащата на Сергей Альошков умира преди войната, оставяйки четири деца сираци – Иван, Андрей, Петър и най-малкото – Сергей.[1]

Когато районът е окупиран от нацистите през есента на 1941 г., селото става база на партизанския отряд, а жителите му стават партизани, включително майката на Серьожа и десетгодишният му по-голям брат Петя, които са заловени от нацистите на една от задачите. След изтезания майката и братът са екзекутирани: Петя е обесен, а майката, която се опитва да спаси сина си, е застреляна от нацист. През август 1942 г. партизанската база в селото е нападната от нацистите. Жителите бягат, по време на което Сергей се губи. Няколко дни по-късно, в изтощено състояние, той е открит от разузнавачи на 142-ри гвардейски стрелкови полк от 47-ма гвардейска стрелкова дивизия и прехвърлен през фронтовата линия.[1]

В местоположението на съветските войски Сергей смесва фамилното си име и се нарича Альошкин. На 8 септември 1942 г. той е официално осиновен от помощник-командира на 510-и гвардейски стрелкови полк. Михаил Данилович Воробьов, по това време все още бездетен и неженен. Счита се за най-малкия син на полка в историята на Великата отечествена война.[1][2] В началото на ноември 1942 г. заедно с полка той идва под Сталинград. Там той спасява новия си баща, като извика помощ под обстрел и участва в изкопаването на затрупана землянка с командира на полка и няколко офицери. За това със заповед № 013 от 26 април 1943 г. е награден с медал „За бойна заслуга“.[2]

По време на боевете Сергей Альошков е раняван няколко пъти и няколко пъти се озовава в ситуации с опасност за живота. В крайна сметка през 1944 г. по искане на командира Василий Чуйков той е изпратен от Полша в Тулското суворовско военно училище, където се оказва най-младият ученик. Въпреки че Сергей обича спорта, лошото здраве, нараняванията и навикът да пуши се усещат– той учи в Суворовското военно училище с трудности и в крайна сметка е изключен от военното училище по здравословни причини.[1]

Сергей Альошков получава диплома по право в Харков и отива да живее и работи в Челябинск, където по това време живее приемното му семейство. Работил е като следовател в прокуратурата, след това като прокурор, а през последните години като юрисконсулт в Челябинския завод за плексиглас. Два пъти е женен и разведен.[1]

Сергей Андреевич Альошков умира на 1 февруари 1990 г. от инфаркт на автобусна спирка на път за работа.[1]

  • Медал „За военна заслуга“ (1943)
  • Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ (1945)
  • Орден на Отечествената война 1-ва степен (1985)

Военно звание

редактиране
  • Гвардейски редник

В културата

редактиране

На 9 май 2019 г. се състои премиерата на филма „Солдатик“ (ролята на Серьожа Альошков се играе от Андрей Андреев).

Източници

редактиране
  1. а б в г д е ж Пинкус 2018.
  2. а б Тульское суворовское военное училище // ruscadet.ru. Архивиран от оригинала на 6 август 2018. Посетен на 30 юни 2023.
Цитирани източници

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алёшков, Сергей Андреевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​