Калужка област
Калужка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 29 777 km2 (65-о място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ). Население през 2018 г. 1 012 156 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население). Административен център град Калуга. Разстояние от Москва до Калуга 188 km.
Калужка област Калужская область | |
Субект на Руската федерация | |
Калужка област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Калуга |
Площ | 29 777 km² на 64-то място в РФ |
Население | 1 012 156 души (2018) 34 души/km² на 51-во място в РФ |
Адм. център | Калуга |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Анатолий Артамонов |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 40 |
Официален сайт | www.admobl.kaluga.ru |
Калужка област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеКалужка област е образувана на 5 юли 1944 г. с Указ на Върховния Съвет на СССР за сметка на части от Смоленска, Орловска и Тулска области.
Географска характеристика
редактиранеОбластта попада в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи със Смоленска област, на север и североизток – с Московска област и град Москва, на изток – с Тулска област, на югоизток – с Орловска област и на югозапад – с Брянска област. В тези си граници заема площ от 29 777 km2 (65-о място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ).[2]
Калужка област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмиста, на места плоска равнина, гъсто разчленена от долините на реките и суходолия. На запад и северозапад в нейните предели попадат части от Смоленско-Московското възвишение изградено от ниски моренни хълмове, а централните и източните части са заети от Средноруското възвишение, което представлява ерозионна равнина. Максималната надморска височина на областта е 270 – 280 m.[2]
Климатът на областта е умереноконтиненталан и се характеризира с умерено топло и влажно лято и умерено студена зима с устойчива снежна покривка. Средна юлска температура от 17,5 до 18,5 °C, средна януарска – от -9 до -10,3 °C. Годишна сума на валежите 550 – 650 mm, като количеството им намалява на югоизток. Около 70% от тях падат от април до октомври. Вегетационен период с минимални денонощни температура над 5 °C е от 177 до 184 денонощия.[2]
В Калужка област има около 2000 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина около 12 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – на Волга (около 80% от територията на областта) и на Днепър (около 20%). Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга) с притоците си Жиздра, Угра и Протва. Към водосборния басейн на Днепър принадлежат реките Снопот и Болва (леви притоци на Десна, ляв приток на Днепър), протичащи в западната част на областта. Всичките реки в региона имат равнинен характер, малък наклон и спокойно течение. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. Речният им режим се характерицзра с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 1600 естествени и изкуствени езера с обща площ около 50 km2, като само около 190 езера са площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици), основно по долината на река Ока, а също ледникови (в северните и северозападните части) и карстови (на югозапад). Най-големите естествени езера са Бездон (на северозапад) и старицата Тиш (Желоховско езеро) на левия бряг на Ока, но те не превишават 0,3 km2. Изкуствените водоеми в областта значително превишат по площ естествените, като най-голямото е Ломпад (Горно-Людиновско водохранилище) на река Неполот, ляв приток на Болва и има площ от 8,7 km2.[3]
Преобладаващите почви в областта са ливадно средноподзолистите. В централните и източните части са разпространени светлосиви горски почви, а на места се срещат ливадни, ливадно-карбонатни и типични подзолисти почви.[2]
Голяма част от областта попада в подзоната на смесените гори, а централните и източни части – в подзоната на широколистните гори (бреза, осика и др.). Горите заемат около 40% от територията на областта и са разпространени основно на северозапад.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2017 г. числеността на населението в областта е 1 011 069 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население), от които (74,9%) градско и (25,1%) селско население.
През 1996 година националния състав на населението в областта е бил: руснаци 93,8%, украинци – 2,8%, беларуси – 0,8%, татари и цигани – 0,3%, азербайджанци, мордвинци и евреи – 0,2%, арменци и молдовани – по 0,1%, други националности – 1,2%.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Калужка област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 22 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Калуга и Обнинск), 20 града с районно подчинение и 6 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Калуга (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
25. Калуга | 543 | 358 560 | гр. Калуга | 341 892 | ||
26. Обнинск | 43 | 113 639 | гр. Обнинск | 113 639 | 74 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Бабинински | 847 | 18 707 | пос. Бабинино | 3725 | 45 | Воротинск |
2. Барятински | 1110 | 6101 | с. Барятино | 2748 | 120 | |
3. Боровски | 760 | 61 620 | гр. Боровск | 10 966 | 106 | гр. Балабаново, гр. Ермолино |
4. Дзержински | 1336 | 53 266 | гр. Кондрово | 15 017 | 40 | Полотняни Завод, Пятовски, Товарково |
5. Думинички | 1174 | 14 163 | сгт Думиничи | 5594 | 140 | |
6. Жиздрински | 1282 | 10 418 | гр. Жиздра | 5489 | 180 | |
7. Жуковски | 1268 | 51 924 | гр. Жуков | 13 251 | 90 | гр. Белоусово, гр. Кремьонки |
8. Изновсковски | 1334 | 6809 | с. Износки | 1877 | 109 | |
9. Кировски | 1000 | 40 835 | гр. Киров | 30 839 | 160 | |
10. Козелски | 1523 | 37 009 | гр. Козелск | 16 370 | 72 | гр. Сосенски |
11. Куйбишевски | 1243 | 8109 | пос. Бетлица | 3589 | 220 | |
12. Людиновски | 955 | 43 056 | гр. Людиново | 38 846 | 200 | |
13. Малоярославецки | 1547 | 49 909 | гр. Малоярославец | 27 791 | 61 | |
14. Медински | 1148 | 12 785 | гр. Медин | 8032 | 60 | |
15. Мещовски | 1238 | 12 891 | гр. Мещовск | 4037 | 85 | |
16. Мосалски | 1320 | 8549 | гр. Мосалск | 4161 | 93 | |
17. Перемишълски | 1156 | 13 861 | с. Перемишъл | 3279 | 30 | |
18. Спас-Деменски | 1369 | 7312 | гр. Спас Деменск | 4357 | 197 | |
19. Сухинички | 1233 | 23 519 | гр. Сухиничи | 15 111 | 105 | |
20. Таруски | 715 | 15 175 | гр. Таруса | 9302 | 70 | |
21. Уляновски | 1656 | 7140 | с. Уляново | 3022 | 120 | |
22. Ферзиковски | 1250 | 17 818 | с. Ферзиково | 4837 | 39 | |
23. Хвастовички | 1413 | 10 394 | с. Хвастовичи | 4509 | 180 | |
24. Юхновски | 1333 | 11 001 | гр. Юхнов | 6079 | 85 |
Селско стопанство
редактиранеОтглеждат се фуражни, зърнени храни (пшеница, ечемик, ръж, овес, елда); картофи, зеленчуци и лен. Oтглежда се също едър рогат добитък и птици.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1044[4] | 918,9[5] | 754,3 | 535,1[5] | 370,7[6] | 302,1 | 338,4[6] |
Източници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Калужка област (Калужкая область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Калужка област
- ↑ ((ru)) «Вода России» – Калужка област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калужской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |