Сергей Булгаков
Сергей Николаевич Булгаков е изтъкнат руски-френски философ, богослов и икономист, един от представителите на руския философско-религиозен ренесанс от началото на XX век наред с Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Павел Флоренски, Лев Карсавин, Семьон Франк и други.
| Сергей Булгаков | |
|---|---|
| руски философ | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Руско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция |
| Религия | православие |
| Националност |  Русия Франция |
| Учил в | Юридически факултет на Московския държавен университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Интереси | Теология |
| Идеи | Софиология |
| Повлиян | Николай Бердяев, Владимир Соловьов, Лев Шестов |
| Сергей Булгаков в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 16 юни 1871 година (стар стил) в Ливни, Русия. Детството си прекарва из родните си места в Орловска област на Русия, където в Орел завършва духовна семинария. Магистърска степен получава в Юридическия факултет на Московския университет и през 1901 г. е избран за редовен професор в Киевския политехнически институт. През 1906 година се завръща в Москва като частен доцент в Московския университет. Избран е за депутат в Държавната дума, където обаче не играе съществена роля.
След Октомврийската революция през 1918 година приема свещенически сан. Комунистическият режим принуждава Булгаков да емигрира и след кратък престой в Истанбул и Прага, през 1925 година той се заселва трайно във Франция и през 1925 госина вече е професор в Православния руски богословски институт в Париж, който се намира под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница.
Умира на 13 юли 1944 година в Париж на 73-годишна възраст.
Развитие на философските възгледиРедактиране
Още като ученик в семинарията Булгаков преживява религиозна криза и започва да се увлича от марксизма и по специално в частта му, засягаща политическата икономия. В пространната си дисертация „Капитализмът и земеделието“, той защитава универсалността на марксическите стопански закони. Постепенно обаче започва да възприема това учение като несъстоятелно и под въздействието на религиозни мислители като Владимир Соловьов, Фьодор Достоевски и Лев Толстой, както и при анализа на гносеологията на Имануел Кант, се връща към религиозния светоглед. В произведението си „Християнският социализъм“ (1903) все още се опитва да съгласува двете идеологически концепции – религиозната и марксическата, но скоро изоставя този подход и окончателно се завръща към религиозното мислене. В „Двата града“ (1911) той вече открито се противопоставя на марксическия материализъм. Моралните и интелектуалните етапи, които е преминал по този път, описва в сборника „От марксизъм към идеализъм“ (1904).
Централно място в зрелите възгледи на Булгаков заема софиологията, която разработва в многообразните ѝ аспекти – от икономическите теории до мистическите и съзерцателни умозрения. Булгаков възприема София като „идеална основа на света“, „световна душа“, „нетварен вечен образ“. Онтологичното единство на света се съдържа в метафизически непрекъснатото му изпълване със София. Сам по себе си светът е вторичен и не е тъждествен с Бога, но при все това притежава собствена божественост, която е тварната София. Човек е също така осъществяване на София, както и всеки друг феномен – обществото, икономиката, историята. Софиологическите възгледи на Булгаков са вече окончателно оформени в „Светлина невечерна“ (1917), развиват се в по-късните му произведения „Ипостас и ипостасност“ (1925), „Неизгарящата къпина“ (1927), „Глави за троичността“ (1928). Окончателната им разработка е в трилогията, наричана още условно „София – Премъдрост Божия“, съдържаща произведенията „Агнец Божий“ (1933 г.), „Утешителят“ (1936) „Невестата на Агнеца“ (1945).
Софиологическото учение на Булгаков е осъдено през 1935 година от Московската патриаршия, но възникналият „спор за София“ и до днес не е намерил окончателно решение в богословските среди.
БиблиографияРедактиране
- Карл Маркс като религиозен тип. Пловдив, 1909
- Принципите на християнската етика и политическата икономия. Пловдив, 1909
- Първото християнство и най-новият социализъм. София, 1910
- За особеното религиозно призвание на нашето време. In: Нова ераб 1924. N. 1, 6 – 13
- Поседуjе ли православлье спольашньи ауторитет догматске непогрешивости? In: Хришħански живот, 1925. N. 4, 149 – 162
- Евхаристическият догмат. In: Народен страж, 1931. N. 3, 9 – 11; N. 4, 8 – 11; N. 6, 11 – 13; N. 8, 10 – 11; N. 9, 8 – 10; N. 15, 8 – 10; N. 16, 7 – 8; N. 17, 9 – 11
- (Fragment) Православлье и држава. In: Светосавлье, 1933. N. 1, 29 – 36
- (Fragment) Православлье и економски живот. In: Светосавлье, 1933. N. 2, 57 – 65
- Творческият лик на църквата. In: Народен страж, 1933. N. 3, 9 – 10
- Власт над светом. In: Хришħанска мисао, 1934. N. 7/8, 104 – 106
- Црква и култура. In: Хришħанска мисао, 1935. N. 7/8, 17 – 20; in: Теоложки погледи, 1977. N. 4, 197 – 203
- Хришħанство и социjално питанье. In: Православна мисао, 1959. N. 1, 61 – 75
- Разговор имеħ у Бога и човека. In: Православна мисао, 1967. N. 1/2, 47 – 68
Външни препраткиРедактиране
- На руски език
- На английски език