Отваря главното меню

Орловска област е един от субектите на Руската федерация, в Централния федерален окръг[1]. Площ 24 652 km2 (71-во място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 747 034 души (64-то място в Руската Федерация, 0,51% от нейното население). Административен център град Орел. Разстояние от Москва до Орел 382 km

Орловска област
Орловская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Орловска област на картата на РусияОрловска област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 24 652 km²
Население (2018) 747 034 души
30,3 души/km²
Административен център Орел
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Вадим Потомски
Часова зона UTC +3
МПС код 57
Орловска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Всичките седем града на територията на Орловска област са стари, утвърдени за такива преди ХІХ в.: Мценск (1147 г., официално утвърден за град пред 1778 г.), Новосил (1155 г., официално утвърден за град през 1777 г.), Болхов (1556 г.), Орел (1566 г.), Ливни (1586 г.), Малоархангелск (1778 г.) и Дмитровск (1782 г.). На 28 февруари (11 март) 1778 г. с указ на Екатерина II е създадена Орловска губерния, която съществува до 1928 г., когато влиза в състава на Централно-Черноземната област на СССР. Орловска област е образувана на 27 септември 1937 г. от части на Курска област, бившата Западна област и Воронежка област. На 5 юли 1944 г. части от Орловска област са присъединени към новосъздадените Калужка и Брянска област, а на 6 януари 1954 г. – към новосъздадената Липецка област.

Географска характеристикаРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Орловска област се намира в югозападната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Брянска област, на северозапад – с Калужка област, на север – с Тулска област, на изток – с Липецка област и на юг – с Курска област. В тези си граници заема площ от 24 652 km2 (71-во място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия).[2]

РелефРедактиране

Областта е разположена в централните части на Средноруското възвишение (средна височина 220 – 250 m) на Източноевропейската равнина. Територията ѝ представлява слабо приповдигната, силно хълмиста равнина, гъсто разчленена от сухи оврази и долове и долините на реките. По вододелите се наблюдават карстови явления, срещат се малки езера с карстов произход и широко развита ерозия.[2]

КлиматРедактиране

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9 °C в западните райони до -10,5 °C в североизточните, средна юлска температура – от 18 °C на северозапад, до 19,5 °C на югоизток. Годишната сума на валежите е 570 – 580 mm на запад и 450 – 500 mm на югоизток. През топлия период (април – октомври) падат около 2/3 от тях. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 175 – 185 дни.[2]

ВодиРедактиране

По територията на Орловска област протичат около 2100 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 9100 km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Волга (около 60% от територията на областта, централните и северозападни части), на река Дон (около 31%, изток и югоизток) и на река Днепър (около 9%, на югозапад). Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), извираща от южната част на Орловска област и течаща на север през нея на протежение от 211 km. Нейни основни притоци са: Крома, Рибница, Цон, Орлик, Неполод, Зуша, Нугър. Към водосборния басейн на река Дон принадлежи река Сосна (десен приток) с притоците си: Тим, Труди, Кшен. Към водосборния басейн на Днепър се отнасят реките Навля и Неруса (леви притоци на Десна, ляв приток на Днепър) и Свапа (десен приток на Сейм (ляв приток на Десна. Голяма част от реките в областта имат равнинен характер – малък наклон и скорост. Имат смесеното подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

В Орловска област има над 1100 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 55 km2, в т.ч. само 5 езера с площ над 10 дка. Те са предимно крайречни (старици) и карстови. Най-голямото естествено езеро в областта е карстовото езеро Индовище с площ от 227 дка. Най-големите изкуствени водоеми са водохранилището на река Свапа и водохранилищата по течението на река Лубна, приток на Цон от басейна на Ока.[3]

Почви, растителност, животински святРедактиране

В почвената покривка преобладават типичните и излужените черноземни почви (36%), тъмносивите горски почви и оподзолените черноземи (31%), сивите горски почви (13%), ливадно-подзолистите и светлосивите горски почви (6%). Най-пъстри и разнообразни по състав са почвите западните райони, а по еднородни, но по-плодородни – в източните и югоизточни райони.[2]

Областта е разположена в зоната на смесените и широколистните гори, които на юг постепенно се сменят с лесостепи. Горите заемат 8% от територията на областта и се състоят предимно от бреза, дъб, осика, липа, а от иглолистните – смърч и бор. Почти повсеместно степите са разорани и в естественото си състояние са се съхранили в малки участъци. Има множество крайречни пасища и ливади.[2]

В степните райони обитават лалугер, хомяк, полска мишка, къртица, светъл пор; в зоната на широколистните гори – черен пор, норка, видра, сърна, дива свиня, благороден елен, тетерев, кълвач, а в зоната на иглолистните гори – лос, бял заек, глухар, черен кълвач, вълк, лисица, енотовидно куче, ондатра, речен бобър.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Орловска област наброява 747 034 души (64-то място в Руската Федерация, 0,51% от нейното население). Гъстота 30,3 души/km2. Градско население 67,42%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 739 019 (93,91%), украинци 7917 (1,01%, арменци 3916 (0,5%), азербайджанци 2182 (0,28%) и др.

Административно-териториално делениеРедактиране

 
Административно-териториално деление на Орловска областа

В административно-териториално отношение Орловска област се дели на 3 областни градски окръга, 24 муниципални района, 7 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Ливни, Мценск и Орел) и 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Орловска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Орел
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Ливни 32 47 489 гр. Ливни 47 489 154
ІІ.Мценск 21 38 350 гр. Мценск 38 350 49
ІІІ.Орел 120 318 633 гр. Орел 318 633
Муниципални райони
1.Болховски 1182 17 067 гр. Болхов 11 154 58
2.Верховски 1072 15 490 сгт Верхове 6951 92
3.Глазуновски 581 11 873 сгт Глазуновка 5378 62
4.Дмитровски 1250 10 429 гр. Дмитров 5181 91
5.Должански 908 10 369 сгт Долгое 3968 200
6.Залегошченски 1138 13 820 сгт Залегошч 4939 63
7.Знаменски 817 4495 с. Знаменское 1699 48
8.Колпнянски 1177 12 828 сгт Колпни 5628 258
9.Корсаковски 691 4181 с. Корсаково 1452 109
10.Краснозоренски 650 5478 пос. Красная Заря 1565 130
11.Кромски 969 20 289 сгт Кроми 6613 41
12.Ливенски 1806 30 155 гр. Ливни 154
13.Малоархангелски 754 10 080 гр. Малоархангелск 3293 82
14.Мценски 1666 17 980 гр. Мценск 49
15.Новодеревенковски 1025 9528 сгт Хомутово 4084 108
16.Новосилски 778 7527 гр. Новосил 3216 80
17.Орловски 1702 69 906 гр. Орел
18.Покровски 1411 13 216 сгт Покровское 4177 76
19.Свердловски 1062 15 204 сгт Змиевка 5850 42
20.Сосковски 612 5424 с. Сосково 1734 59
21.Тросненски 770 9009 с. Тросна 2530 72
22.Урицки 838 19 573 сгт Наришкино 10 380 30
23.Хотинецки 791 9421 сгт Хотинец 3782 61
24.Шабликински 846 7002 сгт Шабликино 3005 68
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Орловской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Селско стопанствоРедактиране

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, коне, овце, кози, зърнени, фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1768[4] 1568,5[5] 1369,5 1201,5[5] 1079,9[6] 1076,5 1212,6[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Орловска област (Орло́вская область). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 24. Аквариумът - Курилски течение [Океанариум — Оясио]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-361-3. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Орловска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Оровска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))