Серенада

Серенада, в редки случаи може да се срещне като серената (на френски: serenade; на италиански: serenata) е музикална композиция, изпълнявана в нечия чест или за изразяване на любовта към близък човек. Според някои източници думата произлиза от италианската дума sera, което означава вечер, а според други от думата sereno, което означава спокойно. Серенадата се споменава в произведенията на много композитори, но най-ярка представа за нея дава Моцарт, така например в Дон Жуан.

Различни значения

Средновековие и Ренесанс

Най-старият смисъл на тази дума се свързва с песен, изпълнявана за любимата, обикновено в спокойните вечерни часове под нейния прозорец. Серенадата става популярна през Средновековието и Ренесанса. Идеята е почерпена от вечрните песни на трубадурите (serena). Певецът самостоятелно или в група изпълнява песента при акомпанимент на китара, мандолина или лютня.

Барок

В епохата на барока серенадата е тип кантата, изпълнявана на открито във вечерните часове, която включва както инструментално, така и вокално изпълнение. Една от причините за изпълнение на открито е, че се използват музикални инструменти като барабани и тромпети, които са прекалено шумни за малко затворено помещение.

Романтизъм и Класицизъм

По времето на Романтизма и Класическия период под серенада се разбира музикална пиеса от няколко части, близка до дивертименто, която се изпълнява от голям инструментален ансамбъл.

Външни препратки

Серенада на answers.com
Серенада на New World Encyclopedia