Сирак Скитник
Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов.
| Сирак Скитник | |
| български писател и художник | |
.jpg) | |
| Роден |
22 октомври 1883 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Частно училище в Петербург |
| Учители | Леон Бакст |
| Направление | живопис |
| Повлиян | Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин |
| Литература | |
| Псевдоним | Сирак Скитник, П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С. |
| Жанрове | стихотворение |
| Известни творби | „Изповеди“ (1910) |
| Семейство | |
| Съпруга | Олга Тодорова – Сирачката |
| Сирак Скитник в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 22 октомври 1883 г. в Сливен. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903 – 1904). През 1908 г. заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).
Член е на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 г. се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913 – 1917 г. учителства в Асеновград.
Съредактор е на сп. „Златорог“ от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923 – 1924), където поставя пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея през 1923 г. Библиотекар е в Министерството на просвещението през 1924 – 1925 г. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се одържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си. Умира в София на 5 март 1943 г.
Творчество
редактиранеСирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите.
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“ – 1919 г.; „Тайната на примитива“ – 1923 г.).
Памет
редактиранеНа Сирак Скитник е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София (Карта).
Съчинения
редактиране- Изповеди. Кн. 1. Стихове. 1910 г.
- Избрани статии (1920 – 1942), 1981 г.
Източници
редактиране- Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-09-16 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране- От и за Сирак Скитник в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Калина Захова, „Сирак Скитник“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Биографична справка и творби на Сирак Скитник в Литернет
- Критика за Сирак Скитник в Литернет
- Сирак Скитник в Словото
- Произведения на Сирак Скитник в
Моята библиотека - Димитър Аврамов, „Сирак Скитник: Аспекти на неговата естетика“, „Портал за култура, изкуство и общество“, 24 февруари 2014
- Ирина Генова. Сирак Скитник и българската книга през 1920-те години, 2002
- „Сирака на 140“, списание ЛИК, октомври 2023
