Сирак Скитник

Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов.

Сирак Скитник
български писател и художник
Роден	Панайот Тодоров Христов 22 ноември 1883 г. Сливен, Източна Румелия
Починал	5 март 1943 г. София, Царство България
Националност	България
Професия	учител, библиотекар, чиновник
Кариера в изкуството
Академия	Частно училище в Петербург
Учители	Леон Бакст
Направление	живопис
Повлиян	Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин
Литература
Псевдоним	Сирак Скитник, П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
Жанрове	стихотворение
Известни творби	„Изповеди“ (1910)
Сирак Скитник в Общомедия

Биография

Роден е на 22 ноември 1883 г. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903 – 4). През 1908 г. заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).

Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 г. се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913 – 17 г. учителства в Асеновград.

Съредактор на сп. „Златорог“ – от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923 – 24), където поставя през 1923 г. пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е библиотекар в Министерството на просвещението. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се одържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си.

Умира на 5 март 1943 г. в град София.

Творчество

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“.

Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите.

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“– 1919 г.; „Тайната на примитива“ – 1923 г.).

Съчинения

Сирак Скитник (вторият) с Михаил Герджиков (петият) и приятели

• Изповеди. Кн. 1. Стихове. 1910.
• Избрани статии (1920 – 1942), 1981.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки

• От и за Сирак Скитник в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Биографична справка и творби на Сирак Скитник в Литернет
• Критика за Сирак Скитник в Литернет
• Сирак Скитник в Словото
• Произведения на Сирак Скитник в Моята библиотека
• Димитър Аврамов, „Сирак Скитник: Аспекти на неговата естетика“, „Портал за култура, изкуство и общество“, 24 февруари 2014
• Ирина Генова. Сирак Скитник и българската книга през 1920-те години, 2002