Сидер Грънчаров
Сидер Костадинов Грънчаров известен като Сидер войвода е участник в националноосвободителното движение. Член на крупния търговски и възрожденски род Грънчарови.
| Сидер Грънчаров | |
|---|---|
| български революционер | |
![Като доброволец в Сърбия [1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BASA-1599K-1-1882-6-Sider_Grancharov.JPG) Като доброволец в Сърбия [1] |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
връх Мургаш, Османска империя |
| Въоръжена борба | |
| Участник в | Сръбско-турска война |
| Активна дейност | ок.1870 – 1876 |
БиографияРедактиране
Роден в Горна Оряховица. Занимава се с търговия на кожи и спиртни напитки в съдружие с братята си Моско и Вичо Грънчарови. В революционното дело е привлечен от Васил Левски. Участва в ръководството на местния революционен комитет като касиер на окръжния комитет в Горна Оряховица. През януари 1876 г. отива във Влашко като главен пълномощник на окръжния комитет за набавяне на оръжие. Улеснява преминаването на войводите Поп Харитон и Никола Генчев Хаинчанина през Дунав и успява да достави контрабадно големи пратки с оръжие в навечерието на Априлското въстание през 1876. Участва в Сръбско – турската война през 1876 г. в четата на Филип Тотю. По-късно успява да закупи около 70 пушки от Русия за формиращата се по това време Ботева чета. Оръжията обаче са спрени на руско-румънската граница и Сидер Грънчаров заминава, за да ги освободи от митницата. Когато се връща в Гюргево разбира, че четата вече е потеглила. Начело на нова група от петдесетина доброволци на 12 юли 1876 се отправя към Врачанския Балкан, за да се присъедини към Ботевата чета. Загива в сражение с турците край връх Мургаш в Стара планина[2][3].
ПаметРедактиране
Днес името на Сидер войвода носи улица в Горна Оряховица, на която е и читалището „Братя Грънчарови“. Негов племенник е генерал Григор Грънчаров.